Чудих се къде да си пусна темата..
Както виждате реших да е тука.
Та.....
Снощи бащата на една от най-добрите ми приятелки почина при катастрофа.
Две мой приятелки се съсипаха от рев. Аз и едното момиче разбрахме днеска в училище.
Пуснайх 2 сълзички. Като камък съм. Седях гледах в една точка и не можах да повярвам. След около три часа деня си продължи за мен по старуму, но не и за приятелките ми.
Едното момиче просто е видяла ужаса в дома на опечалените.. за това и е така депресирана, а мен и другата ми приятелка все още не сме допуснати до дома. Ако вляза и аз там сигурно, ще се депресирам, но в момента нямам чувство ... на отчаяние.
Толкова ли съм безчувствена взех да се питам.
Повече егоист ли съм от колкото лош човек.
Не знам... По-странен начин възприемам нещата.
Бих искала да помогна с каквото мога, но не съм толкова съпричастна толкото другите.
Явно трябва да се случи на мен за да потъна в мъка.
Объркана съм.. и то не малко.

Интересувам се вие как бихте се чувствали в тая ситуация и щяхте ли да сте вкаменени като мен.

П.С. На дискотека обача нямам желание да изляза до като не мога и да си представя как изглежда и се чувства приятелката ми (Успокоявам ли се .. Не знам!)

Автор : Злата Вещица