Миризмата на страниците на стара книга...

[Бунтар]

да четеш книга е едно старомодно и романтично приключение, което оставя читателя да флиртува с въображението си...

Не отричам. Ма не "книга" е лафът, ми "писано слово". Съответно, "старомодно" тук няма място

аз мног обичам да чета в леглото преди да заспя.. това с екран не става

Голям пропуск, наистина, ама с едно PDA и тва се оправя.

тогава да си бършат задниците с дискове.

Да не би ти да си го бършеш с книги?

[alkobalko]

Обожавам да чета книги. Страст ми е. Не мога да повярвам, че има някой, който с гордост може да каже, че не би посетил никога библиотека.

[no_martyr]

Винаги съм била книжен плъх, но напоследък се усещам, че почти не чета...

И аз. И хич не се гордея. Тоест - чета, но разни критики най-много...Това кандидатстването много ти ограничава избора какво да правиш със свободното си време...сега не мога да подходя със същото внимание и предусещане за удоволствие към художествената литература, като допреди малко съм чела умотворенията на някой анализатор по въпроса за релациите между наративността и универсума...
И за мен старата книга е нещо особено...новата, напечатаната преди 1-2 години, е, в определени отношения, девствена, простете сравнението...Когато я купиш, ти си първият й притежател. При книгата от преди десетки години има нещо като завет. Чели са я много преди теб, четеш я и ти и след теб пак ще я четат.
Иначе - исках да отбележа нещо за т.нар. "хумористична" литература, и по-специално за Пратчет. Признавам си - дразни ме, че го слагат на едно стъпало с неща като "Хари Потър", че и с "Властелинът на пръстените". Пратчет може и да е световноизвестно име, но не е световно разбираем. Така, както изглежда лековата литература, подчинена на някакви модни тенденции в съвременната пародия на фантастиката, така се оказва, че има много пластове под директния хумор. Пратчет е популярен, според мен, поради привлекателната и цялостна по същността си вселена, която създава. На плоскостта "бестселър" неговите романи действително се плъзгат, но много ме съмнява огромната част от четящите го да минават на втория етап след моментното "Ха-ха, тоя е егати пича" (примерно)...
Официалната сериозност на една книга невинаги е гаранция за нейната лична читателска стойност.

[_donna_]

извинявам се,Хари Потър и Властелина са най-голямото повърнато.
Тери Пратчет изобщо не може да се сравнява с тях.

[SummeRLove08]

Аз също обичам да чета. Най-вече обичам книгите на Бренда Джойс,в които действието се развива в началото на 19 век. Просто...изумително увлекателни книги пише тя.

Ох,зачетох се и аз из разни откровения на едно хлапе,че ''посмъртно не влизало в библиотека'',та и аз се вдъхнових и се сетих как обожавам да се гмуркам в дълбините на някоя книга,да чета и да навлизам в световете,които са описани там..а най-обичам миризмата на стара книга...или някоя книга с по-особени страници,по-тъмна хартия и леко набръчкана,страниците са долепени плътно една до друга и тук-таме не се разчита какво пише,може да има и някое петно или нещо избеляло..и тази миризма на стара книжнина..невероятна е...да не говорим какво се разкрива пред нас,когато разгърнем страниците на някоя такава КНИГА.. Книгите за мен са нещо свещено. Без тях сега до никъде нямаше да сме. Искам да ви попитам вие обичате ли да четете и да се потапяте в едно друго измерение? Защото за мен това е несравнимо..и този мирис на стари страници,ме влудява! Споделете вие...седеейки пред монитора,четеейки не книга...а интернет послания(колко е жалко само..замисляте ли се )...

Mnogo Si pRava ,Mnogo po polezno e da se 4etat knigi otkolkoto da se sedi na kompa az osaznavam tova no ne sam ot tezi hora Sorka