Отмъщението?!?

[HopeLesss]

Замислих се за отмъщението. Честно казано ме провокира един филм, в който се разказваше как някакъв ненормалник изнасилва и после убива приятелката на едно момче и той не се примирява до последно, докато не си отмъсти за изгубената любов.

Вие отмъстителни ли сте?! Според вас отмъщението връща ли изгубеното достойство, изгубения човек?! Дали отмъщението е правилно, или е безсмислена кауза, която донася отново насилие?!

Сигурно малко от вас са чели "Граф Монте Кристо", но ще цитирам част от тази книга: „Дълбока промяна се бе извършила в душата на Монте Кристо след смъртта на малкия Едуар. Стигнал до върха на отмъщението си по бавното криволичещо нанагорнище, което бе извървял, той зърна зад отвъдната страна на планината бездната на съмнението.”

Може би наистина отмъщението не донася нищо хубаво, а внася само омраза и злоба в човешката душа. От друга страна, ако някой някога направи нещо на семейството ми, на някой човек, който обичам безкрайно много, едва ли ще се примиря само с изказването: "Такъв е живота... Случват се и такива неща"

Вие сте

[ABSOLUTme]

Лошо,ако малко тийнове са чели 'Граф Монте Кристо',след като,доколкото си спомням,беше от задължителната подготовка в 10клас.Все едно..
Аз лично не съм отмъстителна.Не съм и злопаметна,но винаги си взимам поука.Ако някои ме прецака по някакъв начин,не бих тръгнала да се занимавам 'да му го върна',по-скоро бих преустановила всякаква връзка с въпросния човек.
Много ми е странно да говоря по тази тема,защото скоро я засегнахме с приятелят ми.Той е изключително добър човек,стига към него да се отнасят прилично,но ако някой му направи нещо,прецака го,ще помни сигурно,докато умре.. Аз не обичам да си пълна главата с негативни мисли,но както казах - не забравям.Абе трябва да има някъв баланс..
Ако говорим обаче за по-голямо сторено зло(като убийство на близък човек и т.н.),никога не бих стояла със скръстени ръце,разчитайки на безпристрастното решение на шепа хора в някакъв си съд,просто защото за тези хора моят близък ще е просто статистика.Само в този случай бих гонила нещастника до дупка(но се надявам да не ми се случи никога),защото приятелите и семейството ми са най-ценното,което притежавам.

[rosskata]

Отмъщението е един напълно безсмислен акт, който носи повече вреда на отмъщаващия, отколкото удовлетворение.
С отмъщение не можеш да върнеш нещата назад, нито ще ти стане по- добре... Единственото, което постигаш, е да причиниш болка на други хора, и то нерядко невинни...

Препоръчвам филма "21 грама" по темата...

Гледах също един документален филм за балкански "вендети"... Не помня къде беше, или в Албания... Или в Босна, не мога да се сетя...

Някой убил някого в кавга...
Осъден е и е в затвора.
Цялото му семейство се е барикадирало в къщата си от страх от отмъщението на семейството на убития...
ПОказаха едно хлапе, което не е излизало от къщата откакто е било на 5... Сега беше на 12...
И има от какво да ги е страх... Семейстото на убития се кълнат, че ще избият цялата рода на другия. Първо децата.
И така се дебнат години наред...
И това не е единичен случай.
Защо?

На мен ниога не би ми донесло удовлетворение умишлено да нараня накой, защото нещо ми е направил. В крайна сметка, това няма да върне времето назад.

[malka_sladuranka]

Понякога си отмъщавам, но в същото време не съм злопаметна. Незнам...може би, ако някой ми направи нещо кофти, не почвам да го мразя или нещо такова, напротив- прощавам, но ако има поредица от гадни постъпки, се озлобявам и следва някакво отмъщение. Знам, че не е хубаво, но просто "давам справедливост" . Може пък и само една постъпка, която не ми хареса да ме подтикне да си отмъстя, зависи от доста неща.. Ухх...явно съм отмъстителна.
Охаааа Отмъстителката ще ми викате вече.

[LunaTriCk]

Отмъщението е ястие, което се сервира студено

[teenkopele]

Понякога отмъщавам.
Понякога отмъщението е сладко, друг път горчи...

Отмъщението е един напълно безсмислен акт, който носи повече вреда на отмъщаващия, отколкото удовлетворение.
С отмъщение не можеш да върнеш нещата назад, нито ще ти стане по- добре... Единственото, което постигаш, е да причиниш болка на други хора, и то нерядко невинни...

Препоръчвам филма "21 грама" по темата...

Гледах също един документален филм за балкански "вендети"... Не помня къде беше, или в Албания... Или в Босна, не мога да се сетя...

Някой убил някого в кавга...
Осъден е и е в затвора.
Цялото му семейство се е барикадирало в къщата си от страх от отмъщението на семейството на убития...
ПОказаха едно хлапе, което не е излизало от къщата откакто е било на 5... Сега беше на 12...
И има от какво да ги е страх... Семейстото на убития се кълнат, че ще избият цялата рода на другия. Първо децата.
И така се дебнат години наред...
И това не е единичен случай.
Защо?

На мен ниога не би ми донесло удовлетворение умишлено да нараня накой, защото нещо ми е направил. В крайна сметка, това няма да върне времето назад.

Оф,тая пак се е вкарала в некъв филм!Значи аз сега ако дойда и ти забия един шамар,ти няма да искаш да ми отмъстиш,щото това няма да върне времето назад?А съда не е ли един вид отмъщение?
По темата:естествено,че отмъщението е единствения изход!Който не е отмъщавал той не знае за какво хубаво чувство на удовлетвореност става дума!

[quench]

Само по себе си отмъщението е важно,защото то е важна мотивация за човешките дела. Ако го разглеждаме като категория,то като отмъщение могат да се квалифицират много постъпки.
За мен отмъщението е мощна мотивираща реакция. За трагичния край на дадени случки има вина само отделния човек. То може да породи и други действия,ако се случи на силен характер.

[BastardOfChrist]

Отмъщението е един напълно безсмислен акт, който носи повече вреда на отмъщаващия, отколкото удовлетворение.
С отмъщение не можеш да върнеш нещата назад, нито ще ти стане по- добре... Единственото, което постигаш, е да причиниш болка на други хора, и то нерядко невинни...

Препоръчвам филма "21 грама" по темата...

Гледах също един документален филм за балкански "вендети"... Не помня къде беше, или в Албания... Или в Босна, не мога да се сетя...

Някой убил някого в кавга...
Осъден е и е в затвора.
Цялото му семейство се е барикадирало в къщата си от страх от отмъщението на семейството на убития...
ПОказаха едно хлапе, което не е излизало от къщата откакто е било на 5... Сега беше на 12...
И има от какво да ги е страх... Семейстото на убития се кълнат, че ще избият цялата рода на другия. Първо децата.
И така се дебнат години наред...
И това не е единичен случай.
Защо?

На мен ниога не би ми донесло удовлетворение умишлено да нараня накой, защото нещо ми е направил. В крайна сметка, това няма да върне времето назад.

So?
Ако убият близък на мен човек , няма да ги чакам да излязат от къщи , направо ще ги подпаля

[quench]

lex talionis lex non humanis est

[Muse_of_Madness]

lex talionis lex non humanis est

Талионът нечовешки... да бе... Сякаш е заложено в природата ни да удряме, когато биваме ударени.Съвсем малко съм запозната с безусловните рефлекси и психологията, но отмъщението, разглеждано като предотвратяване на следващо престъпление, е правилно според мен. Ние с BastardofChrist май сме се научили да виждаме и нещо красиво в отмъщението...

[quench]

лексталионът не е хуманистичен закон - това е сентенция от Сенека

а колко е човешки,това природата казва