Съдбата на едно дете

тва го написах с много обич и наистина го чувствам


Съдбата на едно дете

Светът понякога е страшен,
светът понякога е ужасен.
В него се крие облък тъмен,
изпълнен с чувство на страх странен.

Погледнеж го,блика от обич,
обърнеш се,чува се плач.
Звукът е на малко дете,
захвърлено в ъгъла,тъжно,гледа те.

Очите му блестят звездно,
в тях сълза,стичаща се нежно.
Съдбата изоставила го само,
да скита то,без път,през зло.

Протяга ръце към теб,
да го дариш с прегръдка-лек.
Иска то допир-живот,
да почувства сила,любов.

Вдигаш ти сирачето бедно,
обгръщаш тълото му ледено
и в миг разбираш дума една-
животът суров е с всички ангели така.

[sh3_1s_7h3_0n3]

...поне да нямаше тооолкова груби правописни грешки...

hmhhhhhhhh.....sigoren/sigorna li si 4e si pisal/a tova ti,6toto mai sam go 4ela nqkade

hmhhhhhhhh.....sigoren/sigorna li si 4e si pisal/a tova ti,6toto mai sam go 4ela nqkade

absolutno sam sigurna 4e sam go pisala az.vse o6te ne sam popadnala v zonata na horata koito zabravqt ili se zablojdavat.ne sam sposobna da si prepisvam zaslugite ot drug 4ovek.moe proizvedenie e

ama q kaji ti koga si go pisala tva

ama q kaji ti koga si go pisala tva

prosto vednaj davaha po televiziqta za sira4etata i poneje sam mnog o4uvstvitelna se vdahnovih i go napisah.be6e nqkade predi 2 sedmici.