Аз съм от форума,но просто сметнах за добре да не пиша коя съм.
Влюбих се,заклевам се,че съм сигурна.И да,на 14г съм,но това,мисля,не е пречка.Забърках се в голяма каша.Влюбена съм в мй съученик и за първи път се почувствах щастлива...Запознахме се,излизахме,но не сме се целували,нищо.Само се закачаме.Той знае,че го харесвам и си призна,че и той ме харесва....Това ми се случва за втори път,да ми се отговаря на чувствата,без никакви пречки-поне така си мислих до сега.И всичко е супер,докато не се пребрах сега...А дори се бяхме разбрали да ходим на дискотека заедно и аз вече летя в облаците,но не от дрога,а от щастие.Найстина бях щастлива до преди 10 минути Прибирам се и майка ми ми каза,че трябва да си поговорим за това момче,трябвало да ми каже нещо.Тя знаеше колко го харесвам,споделям и всичко.знаех,че няма да ми каже нещо хубаво,защото пуши,а е на 14...и най-много да ми каже,че се занимава само с момичета,че пие,пуши,но това беше много по-зле.... Каза ми,че от роднина на момчето е разбрала,че като учил в София бил записван в най-добрите училища,но той не ходел и крадял,лъжел и попаднал в компания на наркомани и станал пласьор Това е 100% вярно,защото този,който казал на майка ми днес му е роднина и е голям човек и никога няма да каже така за собствените си деца и....Просто не би го направил,ако не е истина...А й честно казано не се изненадах кой знае колко,защото компанията му е от доста "пропаднали" хора...Само пият,не ги интересува нищо-те са големи приятелите му-издържат се още от родителите си,а са на 22,23 години,занимават се с курви....... И тук идва проблема,че майка ми не ми дава да бъда с него,защото можел да ми навреди и не иска да умира преждевременно,че излизам с него и не иска да вижда детето й как умира лека по лека....Успокоява ме с какво ли не.Приказки колкото искаш,каза ми че съм едва на 14 и кооооооолко живот има пред мен...Знам,че е така,знам Но аз се влюбих в него още като го видях и едва преди 4дни се запознахме,само преди 4...Всичко е перфектно-БЕШЕ!Аз все още съм влюбена в него,но при мисълта,че никога няма да сме заедно..... Иде ми....Не знам и аз вече.И като си представя,че сега ще почна да го отбягвам и той ще се чуди защо и всеки ще ме пита "защо вече не излизате?какво е станало,кажи де!?" и не знам как ще издържа на такова напрежение,не знам.Сигурно ще се разревавам посредата на коридора в училище.Или само при мисълта,че си ходи хванал в ръката си,ръката на друго момиче......Не мога......Не знам какво ще направя А момичето,с което ще е дори няма да подозира нищо и ще е щастлива.Не знам дали е способен да го направи,не знам.Но аз лично осъзнавам,че е лошо да потдържам връзка с него,аз самата не искам да пропадам,искам от мен да излезне човек.Но при тези мисли.... Искам да отида някъде,където и да искам,няма да мога да виждам никой,да забравя всички.Да си ударя главата силно и да забравя всички Може да ви звучи смешно,но не знаете как се чувствам.За втори път можех да бъда щастлива,но НЕ!Тъпата ми сътба ме проклина...Мразя си живота.Знам,че ще видя много неща през живота си,но мен ме интересува точно сега,днес,този момент............Искам да съм с него!И какво му пречи да си харесва истински момиче?Дали е възможно найстина да ме харесва?Моля ВИ кажете ми,напишете,защото ще се побъркам.Знаете толкова,колкото и аз знам вече,тъй че не мисля,че има за какво да ми отговаряте,че не го познавате.. Напишете,защото не издържам вече!Толкова съм отчаяна.Сега дори не знам как да се държа с него,какво да правя,какво оправдание да измисля,че го отбягвам!!!!! Толкова не съм плакала през живота си и на погребение,найстина!Какво да правя,моля ви,сега сте ми само вие