Ситуацията е следната... просто съм отчаяна от себе си! знам че не съм такава, знам че греша и че не трябва дори да си го помислям но... това найстина не може да се контролира

Значи... имам си приятел от 4 месеца вече. Харесвам си го, много е мил много е добър, много ми прощава за всички глупости и обиди и всички мои избухвания /защото често съм нервна или ядосана и обичам да си го изкарвам на другите/ просот е единствен за мен и искам дълго да сме така...дълга да не се променя нищо и да не става ниищо което би ни наранило.. не искам нито той да ме наранява нито аз него!!! Но от няколко дни... може би дори седмица се усещам, че проявявам симпатии към едно друго момче. той е малко по-голям от приятеля ми /демек колкото мен е / прилича на по-голям и незнам какво стана но ми е ннякак симпатичен- харесва ми тялото му /баскетболист е/, силни ръце, висок, и хайде това не е толкоа от значение- най-лошото е че ми харесва и в лице!!! Не искам да се захласвам по други... имам си перфектното момче, какво повече искам?! такава ли е човешката природа и така ли сме устоени найстина че винаги искаме това което нямаме, или това което е чуждо... по-сладко ли е чуждото... и защо се случва точно когато вече намерих правилния човек и не трябва да става това от което се боя... не трябва да харесвам други... аз дори не го познавам, просто е на моя етаж в даскало, виждам го често, виждам го на игрището... и само това... как да не мисля за него!? искам да си го избия от главата!!!!!!!!!!!!!!!!!

Благорадя ако сте го прочели- просто искам да споделя..исках. няма с кой и трябваше да го напиша някъде, не очаквам толкова съвети и предположение колкото просто разбиране...