Омръзна ми вече и имам чувството,че ще се взривя! Омръзна ми нашите постоянно да ми мрънкат...не съм учила достатъчно,ами добре! Тяхната версия е,че нон-стоп трябва да уча и нищо друго да не правя! На всичкото отгоре майка ми постоянно ме сравнява с брат ми(от малка,откакто се помня го прави) и ми натяква той колко е добър,колко постижения имал,какво бил направил...а вика-а ти,ти нямаш нищо общо с него! Накратко-той е доста по-голям и работи в чужбина,успешен е и аз много го обичам,но товя постоянно да ми се натяква,че трябва да бъда като него...той много е учил и за това е сега там и работи това,но аз защо трябва да бъда негово копие?! Трябвало да мина по неговия път,да уча нещата,които той учи-ами ако на мен ми се отдават и ми харесват други?! Ами ако имам собствен път,който искам да извървя?! Постоянно ми мрънкат и това вече не се търпи! Как да ги накарам да проумеят,че това си е моят живот и ще правя с него каквото си искам,а не това,което прави брат ми?! По дяволите,аз съм различна-не мога да бъда брат си! Ужас...но с тях и дума не може да се говори за това-те си знаят тяхната! (както и аз-моята!)..но това трябва да се промени,защото се насаждат така комплекси НА 17 съм..и искам свобода и свободен избор,но постоянно ми правят забележки и ме контролират все едно не мога сама с нищо да се спрвя-ами не е така! Нито мога да бъда копие на брат си,нито искам! Но те трябва това да го разберат! Но как...