Той казва, че когато му се ядосам спирам да го обичам и го мразя от все сърце.
Всъщност, така е.. Грам любов няма в мен, когато ме изнерви. А ме изнервя почти всеки ден. Говоря му ужасни неща. Понякога се извинявам. Понякога не си признавам грешките. А понякога той е виновен, но не го вижда. Каза ми да се запитам.., каза ми, че всеки път го боли от думите ми, че всеки път си мълчи, защото не иска да ме нарани. Каза ми, че не иска да се променям, просто да не спирам любовта си, когато съм му ядосана и да не го хейтя. Да, но аз съм си такава. Мислех си , че ме обича такава, каквато съм.. с недостатъците ми. Снощи пак до посреднощите сме се карали.
Не знам какво да правя. Писна ми. Искам само щастие. Искам само спокойствие.
Понякога съм на крачка да му кажа : това беше. Стига.
Щом не сме така щастливи, защо сме заедно мамка му ? Обичали сме се.... Ами да, но трябва ли да е така щом се обичаме ? Не, не мисля.
Днес уж трябва да говорим спокойно, да му кажа какво съм си измислила..

Е, кажете.. какво съм измислила ?
Толкова много пъти мисля едно и също, всеки Божи път.. , та направо се изгубих в мислите и чувствата си.