Ако с някоя приятелка ни забива някой над тридесетте, правим едни нагли физиономийки, вкарваме по един секси поглед, почваме да се галим, след което въпросния 'старец' изцепва нещо от сорта "ама вие двечките..... да не е това, за което си мисля..." , и ние "о, ама разбира се", и той "оо извинявам се много, че ви притесних". хахах

А на готинките момчета, които се опитват да ни зарибяват.. и задават въпроси от сорта "от къде сте", "на колко сте", "къде учите", "къде се размотавате най-често", "приятел имате ли си" им отговаряме най-спокойно, но поискат ли ни номера, ги режем брутално.

А и зависи в какво настроение сме. Някой път ще се държим добре, друг път почваме да ги нареждаме яко.

Иначе тва за "Колко е часа".. отговаряме най-често с " Еми няяме часовник, иначе с удоволствие бихме ви отговорили".

На "Може ли огънче" даваме най-очтиво запалка, кибритче или там квото имаме.

На "Може ли едно захарче" не даваме, щот се пак захарта е скъпа.

А в автобуса на "Свободно ли е до вас".. то кво може да се отговори... кат е свободно "да", кат не е.. "не" и тва е.

Или на "Билет от 30ст или 60ст" най често отговарям с 30ст, щот се пак имам ученическа транспортна карта и така.

А пък и както казах където и да съм/сме зависи от голяма степен в какво настроение съм/сме и какъв е човека от среща, та да се държа както и да било...