всичко е на психическа основа... аз примерно едно време без месо на масата не сядах...то т'ва си беше наказание.. к'вото и да ядях все се чувствах гладна, а да не говорим, че с мазната пържола нагъвах и най-малко 2 сочни филии хляб... и както до едно време си бях слаба изведнъж се превърнах в плондер.... и реших, че ще спра да се тъпча така... и ще 'почна да се храня нормално... 1та седмица ми беше адски трудно, но имах волята и успях...
идеята е... ядеш няк'ви плодове или нещо...ти се чувстваш гладна, но не ядеш повече... ефекта се постига, когато спреш да ядеш, когато ти е най-сладко... (бях се превърнала в лакомница и т'ва ми беше най-най-трудното нещо)... ако ядеш 2 филии хляб на ядене... намали я до една, а после и до половин... (става постепенно)...
а майка ми веднъж ми беше купила от любимите кифли на Браво... пък аз намалявах хляба.. и ограничавах лакомството... тя реши, че ще ги сложи в средата на масата... и всеки път като посягах към тях ме удряше през ръцете и ми казваше: "Опитай с по-силна воля!"... и в крайна сметка успях...