За бившите

[Digital]

Преодоляване ..
Хм .. на фази протича всичко при мен. След последната ми дълга връзка бях доста разтърсена. Първата седмица след раздялата .. всичко беше ок. На втората излезнах и си изхарчих всичките 150 лв, които бях събирала, за да му купя подарък за именния ден. Купих си всякакви простотии - лакове, спирали, чорапогащници, гривни, ластици .. нищо съществено, все джунджурии. Но ми стана по-весело.
Следваше зимната ваканция.. прекарах я само в излизане с братовчед ми и компания, разсейвах се, напивах се .. дори се и напуших веднъж(за последен път!!!), но жалко, че тогава не ми стана по-весело и само плакахме заедно с братовчед ми, който също беше зарязан от голяма си "любов". След това напушване у мен настъпи фаза на слабост .. дори мисля, че му писах два адски сълзливи и-мейла, за което се мразя отвсякъде. После пак следваха миговете на духовитост.
Та всичко минава, но трябва да си промениш малко или много начина на живот. А той се променя едва когато преодолееш предишния си мисловен модел и осъзнаеш колко много грешки си допуснал преди, колко неща си можел да промениш.. човек трябва да си взима поука от миналото.. и да не прави същите поразии в бъдещето.
Та .. моята така наречена "любов" съм се мъчила да я преодолея с много алкохол, с други момчета за натискане и секс .. но не това е начинът. Така само изпитвах мимолетно щастие и после всичко пак беше кофти. Правилното е да се оставиш на времето.. с времето всичко отшумява. Следи остават, но те избледняват ..
И разбира се спомените, които съм имала, винаги ще ме топлят отвътре. Защото колкото и брутално да сме се разделили, ние сме изживяли нещо красиво ..
Как се е променило моето отношение към него ..
ми .. просто не сме толкова близки, рядко си говорим, явно не можем вече. Но все пак мен поне ме е грижа за него и ми става кофти, когато виждам, че на него му е кофти. Вероятно винаги ще ми пука за него, докато на него за мен - не . Понякога (още в началото след раздялата) се самонавивах, че е глупак, че е боклук .. че нищо не заслужава, но това не е било така. Може да се държи като боклук сега, но аз го познавам и в друга светлина, и знам що за човек е .. Това г/д ми помага, за да не го смятам за поредното лайно. Но иначе разбира се, че е имало период, в който супер много ми падна в очите. Ненавиждах го, след като негова близка приятелка ми разказа какви ги е вършил .. Обаче в себе си пак намерих сили да не го намразвам. Той не е лош човек, си казвах. И той наистина не е .. просто не знае какво иска и няма скоро да узнае. Отношението ми към него винаги ще е положително, каквата и глупост да извърши или каже.. просто няма да сме близки вече и няма да знам какво става около него и какво го вънлува..
Неговото отношение към мен - промени се много. Имаше дни, в които си обръщаше главата като ме види. Беше ужасно .. сякаш съм му направила нещо лошо .. После започна да ми казва "здравей" или да се усмихва като ме види ( като на познат ) .. после ми говореше тук-таме по една реплика ( колкото да не е без хич ) .. И така .. аз за него съм една от милионите просто.

Ташак, а ?