Здарвейте! Мнението ми, е че този форум е The Best, макар че доста
''перверзници'' пишат глупости!
Реших да напиша нещо, касаещо мен, може да не е интересно и се извинявам, но поне не е плод на някаква ограничена фантазия!
Любовта е най-непринуденото и Истинско чувство, тя се описва единствено с душевната радост, с тръпката да разбереш, че някой друг
държи на теб!
Искам само да ме посъветвате дали това, което съм направил е било
най-доброто за момента или въобще не е трябвало да го правя!

Влюбен съм в една Принцеса от моят клас (аз не съм от тези, за които любовта е символ единствено за запълване на времето или приемане на противоположния пол, като на вид развлечение), която проявява видна апатия към мен, да не използвам по-остра дума, ще ми стане гадно. Разбира се тази ''ненавист'' си има източник- нейните приятелки,
тъй като те са коренно различни от нея и и влияят зле! Аз дълго време бях в една душевна мъгла, какво да направя, дали ще има смисъл да разкрия, иначе големите си чувства към нея или просто да оставя те с времето да избледнеят (още не са)!

Миналата седмица, от неочакван прилив на самоовереност и може би до някъде импулсивно, пристиснат от ''Любовта'', аз реших, че освен да спрат тези душевни терзания, и романтичните мисли за нас да станат реалност,друга опция няма, затова аз направих ''Моята'' стъпка! Не съм мислил, какво да кажа или нещо особено еродирано, взех единствено една плюшена играчка, не защото се е превърнала като шлагер в подараците, а защото е символ на детското и изконното- ( представляваше едно небе, светло, пъстро, и на него с големи оранжеви букви, на фона на необичайно изгрелите звезди, беше написано-(''All is For You My Love'')!

Отидох в училище, като неприкрито се надявах тя да е там! И беше!
Седнала на обичайното място, и със същия обичаен поглед ме забеляза!
Аз отидох при нея, разира се сърцето ми ''леко'' щеше да излезе от мен, но то обичаше за прив път едно момиче, погледнах я и я помолих да излезем пред кл. стая, не исках веднага чувставата ми да станат всеобщо удостояние! Казах й: '' Знам. че м/у теб и мен, дори и приятелството е невъобразима мечта, искам единствено да знаеш, че за мен ти си този образ, събиращ в себе си, интелигентност и красота, доброта, затова приеми този мои подарък, като символ, не на обременяваща любов, а като знак на уважение към самата Теб!'' Не се опитах да я целуна! Тя ме погледна разчувствана и каза-'' Не очаквах това от теб'', аз гледах и чаках, но това бяха единствените нейни думи!
Аз като дете се разплаках, прибрах се вкъщи, не разтроен, а успокоен от това, че намерих сили да призная!

Искрени ви благодаря, за това че сте отделили време да прочете тази моя ''изповет'', ако мога така да я нарека, иска само да ви сподела една мисъл-''Да, изпитвам любов, но къде е отсрещия бряг- В мен''!
Преодолей себе си!

Moderated by ^npocTo^a3^f^
1 точка от правилника!