Благодаря ви, за бързите отзиви! Вие сте истинкси приятели и съм щастлив, че има такива отзивчиви хора, които все пак са загърбили за секунда своите интереси, и са помогнали на някой! Благодаря!

Да, продължение имаше, и беше очаквано, тъй като всеки ден се виждаме в училище, от моя старна винаги беше с огромно желание и копнеж, за нея силно се съмнявам! И на мен, като всяко отчаяно момче ми се искаше, както по филмите, отсрещаната страна да размисли, но разбрах, че в реалния живот е невероятно трудно да накараш някой, който до преди броени дни те е мислил за ''смотаняк'', да разбере, че дори ти, с твоето, образно казано ''малко'' сърце, наистина го обичаш! Защо днешните мои връстници, се впечетляват от материалното, защо истинската любов е загърбена, оставена на заден план, предхождаща от тъпите свалки, които така или иначе завършват след 2,3 дни! Но да не се вгъбявам в моите ненужни размишления! Тя, моята принцеса, колкото и да ме ненавиждаше (дано сега е малко по-малко), реши, дори с видимо големи усилия да ми сподели някои изречения, извадени не от самата нея, а от желанието да прекрати вече създалите се полу-приятелски взаимотношения! Беше този петък на 30 март, тъй като се усещаше предваканционното вълнение, голяма част от моите ''съученици'' решиха да пропуснат този ден, но Тя беше там!

Аз, затворен в себе си, може би и ''леко'' притеснен, освен че си въобразявах. че постоянно ме гледа, а и чаках с нетърпение, поне да ми каже, дали така желаното от моя старна приятелство, вече може да се тулкува като реалност, или все още е единствено мое и съкровено желание! След 4-я час, тя плахо дойде при мен (вече бях забелязал, че се е ''устреминала'' към мен), Тя каза: ''Марто (казвам се Мартин), може ли да си поговорим за момент'', ''Разбира се!'' , казах аз, че какво да кажа! Излязохме пред стаята, тя даже не гледаше в очите ми, докато говореше нейните неискрени думи, Тя промълви "Благодаря ти, наистина, искам да знаеш, че в мое лице ще имаш един ''добър'' приятел, знаеш също така, че м/у нас една връзка е невъзможна!''!
Тя тъкмо започна да изговаря следваща своя измислица и аз неплахо казах: ''Знам! Знам какво ще кажеш! Затова, Моля те, недей поне изговаряй края на моята надежда!''! Кимнах с глава, в знак, че разговорът се е изчерпъл! Тя влезе в стаята! Аз бях подготвен за това, но някак пак не можах да го приема толкова леко и бързо!

Знаете ли, човек смята, че повечето неща са даденост, но НЕ!
Тази даденост, в много случаи се явява символ на неосъзнатото и незабелязано, в нашето ежедневие! Питам се, дали повечето от двойките са се събрали по взаимни чувства или просто разчитат времето да ги създаде?

ИСКРЕНО съм Ви признателен!