Харесвам едно момче от 3 години, а дори не сме се виждали толкова....Познаваме се от математическите състезания, учим в различни училища.От 2 години си пишем имейли, а от 1 година и скайп...Мисля за него често и го обичам! всички казват,че ще го забравя, че е "детска любов",но нищо не може да заличи това,което изпитвам към него...щом 3 години не успяха...!Сега сме приятели с него и той знае,че го харесвам и по друг начин,но не ми отвръща! За мен е идеалното момче което никога няма да имам...не излизаме заедно,само си чатим,а когато се видим на състезанията си казваме само "здрасти" (то няма и време за повече..) Иначе си чатим...аз съм искала да се видим,но той ми казва,че няма време.По принцип не си пада "сваляч" и се съмнявам да е имал гадже...набляга повече на ученето...
Моля ви кажете ми какво да правя? Обичам го! Дори да не си чатим с месеци,аз не мога да го забравя
П.С: Ако ви е тъпо просто не пишете коментари,отколото да пишете някакви е*авки...наистина ми е гадно!
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.