Това е едно стихотворение, което бях написала за моето котенце....дано да ви хареса (поне малко)......написано е с много любов....

Любовта на живота ми

Дните минават,
снегът си вали,
а аз не спирам да мисля
за любовта на живота ми.

Дните минават,
снегът си вали,
а аз не спирам да мисля,
колко ми липсваш ти.

Дните минават,
снегът си вали,
а аз не спирам да се взирам,
кога ще дойдеш ти.

Дните минават,
снегът си вали,
Слънцето в мрак потъва,
но не и надеждите ми.

Дните минават,
снегът си вали,
душата ми продължава
да стене.

Дните минават,
снегът си вали,
една по една
капят сълзите ми.

Дните минават,
снегът си вали,
нямаш представа,
колко боли.

Дните минават,
снегът си вали,
сърцето ми продължава
да пламти.

Дните минават,
снегът си вали,
но не заличава
любовта ми.

Дните минават,
снегът си вали,
никога не ме
забравяй ти!