Не е истина колко ми е тъпо!!! Та да ви разкажа и моята история...Значи преди горе долу 2 години една приятелка ме запозна с едно момче.Минаха няколко дена и той ми каза,че ме харесвал,пък аз изобщо не му обръщах внимание. Минаха сигурно два месеца и на мен нещо ми стана и адски много почнах да го харесвам...и му казах и уж всичко добре ама дойде лятото и единия на една страна другия на друга и нищо не стана...(това беше когато аз бях 6-ти клас,той- 8 ) След тва дойде 7-ми клас(той се премести в друго училище...)и някакси много се отдалечихме,обаче мен постоянно нещо ме човъркаше(УЖАС!!!)Абе виждах го само в петъците,когато ходех на дискотека и изобщо нищо не му казвах,исках той да доиде при мен и тои да ми каже нещо...обаче това така и не стана!Ходех там с някви,които изобщо не признавам тои също ходеше с някви "идиотки"...И НИЩО! След този период на тъпотия,аз реших да се преместя да уча в съседния град да уча уж че били по-добри училищата,а всъщност за да го забравя най-накрая,ама нищо подобно! Всеки път когато го видя изпитвам същото както преди...кошмар някакъв е това! Честно! Обаче най-ми е кофти,че преди да речем 3 месеца чувствах че не е безразличен към мен...нз показваше ми го всичко в него,дори само при "Здравей"...обаче се появи НЕЩОТО с малкото тяло и голямата гора на главата си...и усещам че той я обича! Ей тва му е майката,аз ревнувам...wow Изобщо не ревнувам.......мразя я тая!!! С какво е по-добра от мен?! С това че е 1,55 и тежи 35 кг.?!Това ли харесват момчетата сега?! НеЕе!!!!!!!!! Да,пораснах вече ще правя 15 скоро...пък този глупак не мога да си го изкарам от главата,то си личи де седя по нощите и пиша тъпи теми...ама ми се пише,някъде бях чела че е добре да си записваш мислите някъде и после да ги четеш,ама няма значение! Та по тая тема ако искате недейте да пишете(е няма да се сърдя и ако пишете) ако не ви се занимава...Спирам с откровенията Най-накрая свърших...yeah!