Амиии значи проблема е следният .. с приятелката ми сме вече заедно почти два месеца. Всичко беше просто прекрасно в началото. Последните дни се виждахме доста рядко като винаги когато аз исках да излезем тя намираше някакви оправдания че трябвало рано да се прибере и че щяла да излиза с компанията и и после трябвало да се прибира. От начало го приямах но все да ми става тъпо че цяла ваканция сме се видели два пъти а сигурно всеки ден е с нейната компаниика. Аз имах такива предположения и съсвсем скоро се оказаха истина. Един ден се видяхме съвсем за малко и тя ми каза че трябвало днес рано да се прибира ... на другия ден мой приятел ми каза че я е видял в едно кафе задно с компанията и. ... Последва сериозен разговор в който тя каза "и какво от това да ги заеба ли?" ... просто нямам думи .. казах и ами мен ли раши да заебеш .. и тя "ако исках да те заеба щеше да го разбереш' ...... какво повече от това .. и после ми каза че не съм и имал доверие щом съм се съмнявал в нея, а за и имах пълно доверие но тя ме накара да се разколебая в нея. И според нея аз съм виновния защото съм нямал вяра в нея .... за какво доверие говорим като тя ме е излъгъла, а най-лошото е сигурно не е било веднъж ......
Казах и че така не може да продължава и когато стане наясно на кого държи може да се получи нещо ... с една дума скъсахме ...
Страшно много си я обичкам и мн ме боли обаче не мога да карам така. Дори да си бях затворил очите, как да и вярвам вече? Не я искам просто за да се води че имам приятелка а искам много повече но без да си вярваме и да го оправдаваме ... нз как би станало. Веднъж загубиш ли доверието на някога е мн трудно да го върнеш ...