Здравейте
Искам да попитам - има ли някой, който е бил зависим към хероин(венозно) и е спрял.Как?
Приятеля ми пуши хашиш от 11 години насам(започнал е на 8години) и друса хероин от 5 години насам.Иска да спре.
Аз съм била зависима, но към други неща и как съм се оправила само аз си знам.Проблемът е, че на него волята не му достига и не издържа на кризите - изкарва два три дни и отива и пак се надрусва.
Някой има ли представа от къде може да се вземе метадон и дали въобще помага?Бих искала също да попитам - знаете ли друго средство за отказване от хероина.Знам че в някоя комуна може и да му помогнат, но не иска никъде да ходи без мен...
HELP
уф...много е сложно мацка.ше започна с тва,че не съм била зависима ,но все пак тряа да сте силни и ти да му помагаш...ся да ти кажа че няа смисъл и си скапваш живота с потенциална жертва не върви...да ти кажа,че ше успеете и всичко ше мине-също...зависи от много неща,като най-много зависи от самия него.Ти си тази която тряа да му помага и да му бъде стимул ,за да спре...колкото до метадона...е-от трън та на глог....знаеш колко мн хора се друсат с метадон се същия к** с извинение ...5 години са си доста време...Аз знам,че зависимите се успокояват като пушат трева и хаш и кфото и да е съответно...затворете се и стойте една,две седмици,като сиска да зилезе за дозата го спирай,говорете,занимавай го с нещо...уф трудно е,страшно е,гадно е...shit работа от комуните също няма смисъл...ако искаш след тва да общуваш с някфо същество без чувства с изпържен мозък,като зомби тогава ок...имах една фр и тя се отказа като отиде на морето,на палатка на плажа с нейн приятел.Разбирайки,че той зи взима от там ,щото не получава кризи като нея го изгонва и остава сама...като беше минало най-страшното е излезнала и се е плискала във водата като малко дете...и сега не взима...та мисълта ми е,че зависи от неговата воля...ти в случая си helper ,за да не се чувства сам и няма много много кфо да напрайш ае успех
Разказ на една майка:
Наркотици / Историята на един наш познат
Разказ на една майка:
Разказвам това с надеждата да помогна на други родители като мен. В момента съм на 51 години и повече от 10 г. работя в Токсикологията в "Пирогов". Смятах, че проблемът "наркотик" ми е много ясен и като всички родители бях убедена, че такова нещо на мен не може да ми се случи, защото работя там, казала съм на децата си (имам две деца -омъжена дъщеря, имам и внуче, и син- проблемният, които сега е на 26 години). Отгледани са трудно, но с голяма любов. Със съпругът ми се оженихме доста млади - на по 20 - 21 години , но смятам, че сме направили всичко, което зависи от нас, за тяхното щастливо детство. Но аз има един страшен лаф: "единият строй унищожи мъжа ми, другият - сина ми". Т.е. в тоталитарно време съпругът ми имаше проблем с алкохола и просто не намери сили да се пребори с него. Златко (така се казва синът ми) в пубертета ме е питал: "Мамо, защо татко не може да спре да пие, толкова ли е трудно?" Тогава се опитвах да му обясня, че това е една много опасна болест и той иска да се излекува, но няма сили.
Както всички родители, и аз последна научих. Трябваше ми един месец, за да разбера какво става с мен, изживявах всички стресове, които преживяват родителите в това положение. Гледах умно и не можех да си го представя. Докато в един момент зададох директен въпрос на сина си. Седнахме един срещу друг и аз попитах: "Злати, това, което чух, вярно ли е? Наистина ли и ти се друсаш с хероин?" Не можех да повярвам на ушите си! Той ми каза: "Да,майко,така е. И не мога да намеря сили в себе си да се справя с проблема. Моля те, помогни ми!" Останах без думи и започнах да се въртя из къщата като луда. Чувах, но не вярвах. Срам ме беше да го попитам повторно.Останах без думи. Не си спомням вече дали разговорът продължи, но ние решихме да се борим заедно. Може би това беше най-важно - той искаше да се отърве от проблема. Нещо му тежеше, но аз не знаех как да помогна.
Знаех, че ако попитам докторите в токсикологията, те нямаше да ми кажат нищо повече, от това което аз самата знам. Тогава реших да търся други изходи като клиниката в Раднево. С помощта на приятели, стигнах до директора на клиниката. На 15-16 ден (не помня) от проблема отидохме в Раднево. Посрещнаха ни доста добре. Тогава разбрах от главния лекар, че синът ми е на доста висока доза хероин. И това не можех да го повярвам. До този момент не съм имала проблеми с това момче - той беше добрият син, отличник, с каквото се захванеше - успяваше. Имаше един момент, в който забелязах, че е поотслабнал, някакви сенки се появяват, но си казвах, че това е от дискотеките, нормално е за младеж абитуриент, ходеше и на работа в събота и неделя, на ски... Или на мен така ми беше по-лесно да си мисля. Не ми минаваше и през ум, че може да е наркотик. В Раднево беше 3 месеца - октомври, ноември, декември. Успя да стане любимец на доктори, сестри, пациенти (беше при алкохолиците). Аз го посетих за Нова година. Колегите там бяха невероятни, отзивчиви. Но аз започнах да се притеснявам, че като излезе оттам ще го вземат войник. Когато се прибрах в началото на януари /2-3-ти/, в пощенската кутия намерих повиквателна и изтръпнах. Отидох веднага при лекуващия лекар и й казах, че аз съм само майка в случая, решението трябва да вземат лекуващият лекар и пациента, без никакви сантименталности. Бях стъпила здраво на земята и исках всичко да бъде за негово добро. Той ми беше казал, че там където има емоции, няма лечение и това не ми излизаше от главата. Беше толкова прав, че се чувствах неудобно, че той се е сетил за това, а не аз. Лекарите в Раднево решиха, че синът ми може да отиде в казармата, а и той го желаеше. Все казваше: "Майко, не искам в автобиографията ми да пише наркоман. Искам да отида в армията." Като чух това, страшно се притесних, но се съобразих с неговото решение.
Попадна на добро място, в школата в Плевен. И там беше най-добрият, беше спрял, беше напълнял, чувстваше се идеално. Пишеше ми, че това е най-щастливият период от живота му. Представяте ли си?! Никой от неговите набори не иска да ходи в казарма, а той казва, че това е най-щастливият период от живота му...На мен ми ставаше много мъчно - значи аз някъде много съм бъркала, щом той е щастлив в казарма, далече от всичко и всеки. Така или иначе казармата свърши, решихме, че ще кандидатства (и той искаше). С помощта на неговата кръстница, която ни подкрепяше финансово, започна да ходи на уроци по история и български. Но по-късно разбрах, че той въобще не си е мислел за уроци... Започна рецидив и аз пак последна разбрах...Вече знаехме пътя - отново Раднево. Но един ден той ми се обади по телефона: "Мамо, Раднево изигра своята роля, аз няма какво повече да правя тук." Чувствах се много безпомощна, не знаех какво да правя. Имаше момент на успокоение, защото неговата лекуваща лекарка от Раднево ми беше казала: "Доне, ако Злати посегне към наркотика, аз ще си скъсам дипломата." Много ми се искаше да й вярвам, но виждах, че нещата не вървят. Той се върна и решихме да продължим с домашно лечение, да се пази, да е с приятели.Той започна да работи, полагаше невероятни усилия, но, мили майки, това е по-силно от всичко. Живеем в апартамент. Всичко изглежда наред, той е нормален. В един момент влиза в детската стая и излиза друсан. Аз изпадам в истерия, започвам да викам, след това започвам да рева от безпомощност. Не знам какво да направя, не знам какво става... той ми се изплъзва от ръцете, лъже ме, убеждава ме - на мен ми харесва, започвам да му вярвам... Нещо, което не сме правили, е да ходим по психиатри и психоаналитици. Защото той ми казва: "Мамо, там се печелят само пари, нищо не се прави...Ние трябва сами да се справим." Много е грозно, че го казвам, но това беше негово убеждение. Добре, ама как да се справим?
Един ден дойде негов приятел. Той ни разказа, че един психиатър, работещ в Търговище се опитва да направи нещо като комуна. В апартамента на баща му се събират с още двама, както им казвам аз "от нашия клас". Много се зарадвах. Тръгнахме за Търговище. Психиатърът - много симпатичен човек ни обясни, че има представа от комуна, че е ходил в комуна (после се разбрах, че повече е чел за комуни, отколкото е посещавал...).Той добре печелеше от нас - нямам нищо против, но просто трябваше да ни каже, че не разбира и можеше заедно да търсим литература. Младежите живееха на квартири и всеки ден се събираха на групова психотерапия. Единственото, което им правеше там бяха тестове. От дългия си опит знам как може да се манипулират тестовете..., но съм му благодарна, защото Златко изкара "чист"един дълъг период - 6 месеца. До нас достигаха добри новини - ще правят компютърен център. Ние сме в еуфория, децата са добре, имат нова среда, цели...И така изкараха 7 месеца. Веднъж при поредното посещение (ние майките се редувахме) с още една майка, докато чистихме апартамента открихме в шкафче спринцовки. Призля ми... Оказа се, че те ходят до Варна за дрога и са започнали отново.
Пак бяхме на нулата, връщаме се пак в първи клас! Върнахме се в София. Аз исках да отидем при психиатър, той не ще. Да се справим сами. И започват едни "студени пуйки"* . Това е ад под небето. Той е в полубудно - полусънено състояние. Получава тремоло, треперения. Аз не издържам да го гледам и рева ... И така безуспешно изкарахме 3 месеца.
В един момент събрах смелост и споделих с приятели. Това е много тежък момент, в който трябва да надвиеш себе си, да поискаш да споделиш с надежда да ти помогнат. Аз го направих и не съжалявам. Оцелях благодарение на приятелите. Никой от тях не ми отказа помощ, дори и само да ме изслуша. И така, чрез приятели, които разбират от компютри, започнахме да търсим в Интернет нещо - някакви програми, някакъв изход. Щом хората пазаруват и се женят по Интернет, не може да няма нещо и за нашия проблем. И слънчевият лъч дойде! Намерихме сайт или там... , не ги разбирам точно тези неща, и се оказа, че има толкова много т.нар. комуни. И от това, което четяхме, най-много ми хареса РЕТО. По това време вече беше много актуална една комуна в Италия. И нея бяхме я проучили, дори бяхме подали молба и автобиография и чакахме реда си... Защо ми хареса РЕТО? Хареса ми програмата им, това че лекуващите се работят навън, не са тотално изолирани от обществото, както в италианската комуна. В Италия можех да се чуя със сина си след 7 месеца и то чрез посредник, който говори италиански. А в РЕТО можех да говоря с него директно още в първия месец!
Намерих приятели, които знаят испански и се обадихме по телефона на РЕТО. Първото нещо, което ме впечатли, беше отношението им. Приятелите ми казаха: "Доне, хората отсреща са много спокойни, търпеливи, дружелюбни." Те обясняваха какво е РЕТО, че няма страшно, че единственото, което трябва да направя е да извадя виза, за да може Златко да стигне до Испания. Казах си: "Боже мой, има чужди хора на 3500 км от България, испанци, които искат да помогнат на нашите наркомани, а българите в този момент правят пари!"
Разбрах от приятели, че има асоциация на майките, която се събира всеки петък на "Петте кьошета" в София. Отидохме със сина ми и дъщеря ми да видим какво е това. Беше 25 май 2000г., предният ден бяха си заминали испанци от РЕТО, които за първи път са посетили София по покана на асоциацията. Разбрах най-важното - трябва да се борим да извадим визи на децата си. И трябва да крием какъв е проблемът от нашите власти. В един момент ми писна и започнах да търся "черни" пътища. И не само аз, и другите майки също. Фалшиви фирми, фалшиви визи...никога не съм си представяла, че ще стигна до там. Но накрая получихме виза - с късмет ли, по Божия милост ли - не зная.
По това време обаче Златко беше много зле, нищо вече не можеше да му помогне. Един ден ми каза: "Майко, намери някой да ме набие." Стана ми толкова болно и страшно! Погледнах към зет си, но той поклати глава - "Не, това не мога..." Отворих моето тефтерче с телефони и с помощта на приятели намерих една мутра. След половин час едно голямо, яко момче - Калоян - дойде у нас. Златко беше в детската стая, безпомощен. Бяхме стигнали до там, че имахме белезници и той сам си ги слагаше, когато беше много страшно и не можеше да се удържи... Калоян разбираше (убедена съм, че имаше опит с наркомани или личен, или от приятели), отнесе се много адекватно. Не сме говорили много, каза ми: "Аз бих могъл да помогна на сина ти, ако ти не вземаш никакво участие. От този момент аз съм му и баща и майка." Беше ужасно да го чуя, но нямах изход. Реших, че между шокова зала в Пирогов, гробищата в Орландовци и надеждата за Испания, този човек се явява като ангел**.
И така ние заживяхме в една мини комуна. Калоян се нанесе у нас с жена си, детето и кучето. В началото не беше лесно. Аз само работех, носех продукти. Ако исках да питам нещо Златко, ставаше чрез него. Те бяха постоянно у нас. Други майки ме питаха не ме ли е страх, че може да откраднат нещо от къщи. Много ме заболя. Може би защото работя в Пирогов и знам колко струва животът." Милички, най-ценното в къщи е синът ми и наркотикът отдавна ми го е взел, останалото е без значение. Какво повече да ми вземат?"
През първия месец веднъж Златко се опита да му се изрепчи. Калоян само го хвана за врата и го закара в детската стая. Не знаех къде съм, имах желание да го удуша! Жена му усети какво става, хвана ме под ръка и ме заведе в най-отдалеченото място в апартамента с думите: "Не се притеснявай, той не бие по главата." Последва серия от стенания и тишина. Не знам колко време мина. После всичко утихна, те излязоха заедно спокойни и усмихнати и отидоха да вземат видеокасети... От този ден станаха приятели. Изкарахме така дружно 3 месеца. Златко си върна съня, моите нощи станаха безсънни...
Най-сетне Златко получи виза за Испания. Исках Калоян да го придружи и реших да му платя визата. Хем като благодарност за това, което прави, хем Златко да не е сам. Калоян много се зарадва. Ходиха заедно на интервю. До последно чакахме да му дадат виза, но не му дадоха. Златко трябваше да замине сам, през Париж като турист. Всичко беше фалш - запазване на хотел, по 100 $ на ден...Представяте ли си докъде бяхме стигнали, за да изкараме децата си, да отидат в Испания, където евентуално да оцелеят! А държавата печелеше от всичко това! Но аз и до ден днешен смятам, че на всеки младеж трябва да му се даде шанс.
И така синът ми замина за Париж. На аерогарата кумата му подари едно кръстче. Да не ви казвам, че и двете сме атеистки, защото нашето поколение е такова. 50 години управляващите положиха много усилия, за да изтръгнат и тази вяра, която бе останала от нашите баби и за съжаление ние си останахме едни атеистчета. Българинът се моли на Бога само когато е на зор. И в този момент на безпомощност, тя му каза: "Злати, ние сме до тук, миличък. Оттук нататък Господ да е с теб." А аз му казах: "Ако след 3-4 месеца, както си го правил до сега, решиш че ти е трудно и не можеш да се справиш с проблема си, мен не ме търси. Аз бях до тук. Животът е твой, прави каквото знаеш."
По-късно, в телефонни разговори той ми каза, че на него също му е било много трудно, но си спомнял тези мои думи на аерогарата.
Много е трудно, особено когато семейството не е сплотено. Когато започнат взаимни обвинения ("виж, какъв го направи", "ти го разглези") нищо не става. Единственият съвет, който мога да дам на майките е: потърсете помощ и не се страхувайте! Изход има!
Първоначално написано от Златко
Прочетох целия разказ и ако е истина това е супер, но нека на никой да несе случи.
Късмет
копирах го нейде фром нета
Не не - хашиш не пуши от 8 години, а от 8 годишен(сега е на 19), но го пуши, само извън страната(средно по половин година всяка година).Някой може ли да ми каже, как да разговарям с него, за да ме слуша или да вдене нещо.Не знам - много съм изприказвала и както писах много глупости направих, за да види поне малко колко го обичам и колко искам да му помогна,ама не вдяваше.Сега като че ли е почнал да слуша, какво му се говори, ама е много зле.
По отношение, на здравето - аз съм фен на здравословният начин на живот(храна,йога и тн...)и бих казала,че това е една от причините да не е толкова зле,колкото би трябвало.Има малко проблем(но наистина малък) с черният дроб и с стомаха.Другото си е наред.
Въпроса ми е - как да разговарям с него, за да му е по - лесно да изживее кризите си.Има ли някъкви болкоуспокояващи, които да му помогнат за кризите - говоря за такива, които могат да се купят свободно
takam..metadonovoto le4enie ne pomaga na vseki, pri vseki 4ovek e razli4no.Komunata ne e mqsto , kudeto 6te se izlekuva. Komunite v Bg sa pulni bardaci.Ne znae6 kakvi raboti stavat v tqh.Li4no az sum bila v komunata na gospodin Ka4akliev v Belmeken, mn izvestna uj komuna. Prestoqt mi tam be6e okolo mesec , prosto ne mojeh da iztraq pove4e psihi4eski, stanaha ujasni filmi tam (ubiistvo na edno ot mom4etata,gavri i t.n), az bqh edinstvenoto momi4e.2 godini si razvqvah bairqka kakto predi tova, stanah na 19 i re6ih da se lekuvam po-seriozno, ot togava do sega sum na metadonova le4enie (stava po4ti 2-ra godina ot le4enieto mi ). Do sega za tezi 2 godini samo edin put sum si "pripomnqla minaloto".I eto sled nqkolko dena stavam na 21, rabotq si i sum dobre.Vsi4ko opira do kakuv 4ovek si...Samo toi moje da si pomogne !
OOOhhh Fucken Hard Techno U`re scrapinG My brain ...
Don't sleep and close your eyes. I'll slowly dream inside your head.Don't be scared, fly away.Listen to the words I say...
miii az sum bil ii daje moga da ti kaja kak akoo te interesuvaa mi pishi
бан по ип и профил 12 точка от правилника ( подстрекаване към употреба на наркотици )
Информирай се. На морфин/хероин можеш да изкараш десетки години, защото честно казано не скапва организма. Наркоманите умират най-вече от гадости идващи в следствие на венозното приемане на наркотика - възпаления, зарази от мръсни игли, etc.
Господи(а си мислех че никога няма да кажа тази дума ><)...хаш от 8 години а хероин от 5?!?!?
Не се обиждай скъпа ама приятелят ти е ходещ труп.Пък даже и да отиде в комуна,ДАЖЕ и да откаже дрогата,след 5 години друсане с твърд наркотик,организмът му е толкова преебан че...едвали че живее още много IMHO
Искренно се надявам да съм в грешка!!!!!!!!!!!!!!!!!!
MI I AZ SAM NA HEROIN OT GORE-DOLU TOLKOVA VREME DAJE I MALKO OTGORE...SPIRALA SAM GO S KVO LI NE S SQKVI HAPOVE NA MORFINOVA OSNOVA ABSOLIUTNO VSI4KI V1ZMOJNI BOKLUCI SAM PILA. S METADON S16TO OPITVAH...DORI I S REVIA.BILA S1M I V KOMUNA /ZA 4DENA I IZBQGAH/...NQMA UNIVERSALEN NA4IN ZA SPIRANE TOI SAM TRQBVA DA RE6I KAK A POISKA LI VEDN1J AMA NAISTINA KRIZITE NQMA DA SA MU PROBLEM TE MINAVAT NQMA DA MOJE DA SPI MESEC I E GOTOV TO ZA VSI4KO SI IMA HAPOVE AMA P1RVO TRQBVA DA RE6I 4E GO ISKA....
Не искам да плаша никого но съм на мнение че НЯМА БИВШ НАРКОМАН! Според мен единствения начин да се изчисти за повечко време (разбира се след като преодолее кризите) е да живее в абслолютно спокойствие!!! Познавам доста хора които са били чисти с по 7-8 години и след това...на ново...!
mad_doggy писала съм ти вече на имейл още преди да се регистрирам тук.
Благодаря на всички за изказаните методи.Знам, че приятеля ми иска да спре, но проблема му е с кризите.Открих някъкви материали за REVIA , ама искам да попитам дали наистина има ефекта, който описват.Днес говорих с него(сериозно,май не беше друсал) и той е 100% "ЗА" да пробва с REVIA.Искам да попитам,специалист ли трябва да изпише рецептата(имам тук там някой познат) или може и от личния лекар да се изпише.
the EXPLOITED бих искала да попитам - какви хапове, насочете ме към нещо.Аз съм друсала разни хапове преди години, ама не знам дали на него ще подействат,за кризите.
Ще бъда благодарна, на всеки от вас,който ми даде идея,какво би трябвало да се направи,като най - ефикасен метод,за отказване.
И за справка ... не моля просто ей така, защото ме е присърбяло и искам да си чеша пръстите,като ви занимавам с глупости,моля и заради ето този,малият тук, който всеки ден чака тати да се прибере...
Благодаря много на всички включили се
ПУШИ ХАШИШ ОТ 8 ГОДИШЕН?!?!?!
ТОВА ЛИ КАЗВАШ?!?!
АХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХАХ ААХАХАХ
я му кажи да си дърпа пишката
божееее, напиках се от смях
аве стига филми аз са на 19 години са и си тарся хаш за бала не мога да си намеря тои още не може да говори почнал да смуче аве я!!!!!
shtoo ne probvash s metadon
бан по ип и профил 12 точка от правилника ( подстрекаване към употреба на наркотици )
KATO NE ZNAE6 KADE E BIL 4OVEKA I V K'VA SREDA E BIL I V1OB6TE ZNAE6 LI NE6TO ZA NEGO ZA DA GOVORI6?TI KATO NE MOJE6 DA SI NAMERI6 T'VA NE ZNA4I 4E DRUGITE NEMOGAT I 4E E TRUDNO NALI?
ako be6e malko po umen 6te6e da razbere6 kolko si t1p!!!
NON MOLLARE MAI!!! НИКОГА НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!
Експлойтед, звезда, я кажи във каква среда трябва да е та 8 годишен да пуши хашиш? Представям си да съм на 8 и да го направя.. телетъбиси пришълци ще ме преследват постоянно.KATO NE ZNAE6 KADE E BIL 4OVEKA I V K'VA SREDA E BIL I V1OB6TE ZNAE6 LI NE6TO ZA NEGO ZA DA GOVORI6?TI KATO NE MOJE6 DA SI NAMERI6 T'VA NE ZNA4I 4E DRUGITE NEMOGAT I 4E E TRUDNO NALI?
Вие луди ли сте или на луд дрехите носите?
niGGa
whateverman
Ако искате вярвайте - там където е живял на 8 се пуши повече хаш отколкото цигари, та аз лично не се съмнявам, че тогава го е пропушил.Ама ваша си работа.Както и споменах - той пуши само извън страната(около 6 месеца всяка година).
Бих искала да добавя, на 8 години с брат на 14 наркоман(за съжаление не е между живите вече), без никакъв родителски контрол, може би и ти щеше да направиш много глупости.Най - вече да си правиш каквото искаш, и да следваш единственият авторитет, който имаш(а неговият авторитет е бил наркоман).Както и да е това са други теми.
Благодаря на всеки включил се със съвет и практически помогнал ми, за разрешаване на този проблем.
Специално искам да благодаря на the EXPLOITED, за практическата насока, която ми е дала.Оценявам и не мога да изразя благодарноста си.
Успех на всички, които искат да спрат.
Като бивша дрога(към 4 години съм чиста) бих искала да ви кажа само - усещаш колко в хубаво да не си дрога, чак тогава когатои спреш да бъдеш.АКо някой преди ми беше казвал, че не е яко да друсаш, щях да се хиля като за световно, защото дрогата беше живота ми.След като спрях разбрах разликата.
За всички, за който звъчи гордо "Друсам по малко","Търся си хаш","Аз не мога без..." и тн. мислете докато е време, защото спирането след това коства повече усилия, отколкото ви изглежда сега.А човек винаги спира - или доброволно или п ък недоброволно.3/4 от дрогарите ми не са между живите.Това имам в предвид,казвайки,недоброво лно спиране.
Успех на всички и отново БЛАГОДАРЯ
awe kvo se raspraate za toq kaval malkiq kvo tolkova e stanaloo ebah mu maikata po4vam se nerva ve4e ot tolko mnoo lameri ediniqq nema bivsh narkoman drugiq ot marihuanaa se umira aa poe4e ot polovin 4as sex po4valo da boli nz ve4ee iam 4uvstvoto 4ee nz nz prostoo mnoo na zle otivat neshtata zemete se poogledaite malko seriozno vi kazva mnoo na zle otivat neshtata az ve4ee se 4uda za kvo se opitvam da sum normalen kato vi gledam kvi maloumno kreteni stee normalnite hora az predpo4itam da sum si narkoman ama kvo se haba i na vas she vi doide reda
бан по ип и профил 12 точка от правилника ( подстрекаване към употреба на наркотици )
SPOKO BE 4OVEK KAZAH TI NQMA SMISAL DA SE NERVI6 NA DECATA!KARAI GO PO POLEKA TI NAPRAVO POLUDQ
huh mag_doggy svetlio ostai gi malkite {}
OOOhhh Fucken Hard Techno U`re scrapinG My brain ...
Don't sleep and close your eyes. I'll slowly dream inside your head.Don't be scared, fly away.Listen to the words I say...
я кажи на колко си бре големец
vuzrasta nqma obshto s tova koi e golqm i koi maluk povqrvai mi na 20 sum
бан по ип и профил 12 точка от правилника ( подстрекаване към употреба на наркотици )
e problema ne e 4ak tolkova golqm. Kakvo az kato drusal 6 god da nesum umrql. Daje sum si mnogo dobre is e 4uvstvam zdrav. V momenta si sportuvam daje i mi e extra ... no vseki sam trqbva da nameri sili v sebe si. Vsi4ko e do samia 4ovek dali she se opravi ili ne
To nqma gazancia dali i az nqma pak da zapo4na ( da pazi bog )
Aide lek vi den
Очаквайте още в рубриката Неделна киновечер
Господи(а си мислех че никога няма да кажа тази дума ><)...хаш от 8 години а хероин от 5?!?!?
Не се обиждай скъпа ама приятелят ти е ходещ труп.Пък даже и да отиде в комуна,ДАЖЕ и да откаже дрогата,след 5 години друсане с твърд наркотик,организмът му е толкова преебан че...едвали че живее още много IMHO
Искренно се надявам да съм в грешка!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Не ти ли е малко кофти да говориш така?Момичето се чуди как да помогне на човека който обича,а ти и пишеш "извинявай скъпа..едва ли ще живее още мн дори и да спре",въобще мислиш ли като говориш,постави се малко и от другата страна...Никой не е застрахован,че няма да се случи и на негов близък.Я си представи че твойто гадже има такъв проблем и на теб някой ти изтърси нещо такова.Как ще се почувстваш?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
