безчуствен или дървен?

Здравейте хора. Реших преди да почна да поуствам в този форум да се опитам да реша собствения си проблем (с ваша помощ).

Всичко си почна ,когато отрязах едно гадже (то не беше лошо,ама аз не можех да я изтърпя),абе все едно след историята с нея ми се съсири кръвта и мозъка ми почна да работи по-бавно.След 1 месец прекаран с нея се извратих много. не ми се излиза с момичета,не ми се излиза с приятели,с класа не се събирам (а като цяло сме сплотени)...нищо. По цял ден мога да си седя в летаргия пред комютъра и да правя... нищо.Не съм грозен,не съм прост, готино тяло имам... ама нещо ми прояде мозъка.Даже на тренировки не ми се ходи вече - уж го давах голям каратист,ама вече и това не правя с желание.В училище не говоря много много,с приятелите - ами тях не ги виждам толкова често вече,момичетата...вместо аз да ходя при тях те идват при мен. Естествено нямам предвид ,че ми идват на талази и се редят на опашка...абе отнасям се уж добре с тях. Ама нямам никакво желание да си прекарвам времето с която и да е от тях.

Станах пълен непукист и абсолютно безразличен към всичко.Нищо не ме влече,с нищо не се занимавам,с гаджета не се занимавам от година вече някъде,приятелите ми не ги смятам вече за такива,врагове нямам.Постоянно правя опити да си стъпя на краката ама то спъване след спъване.Никаква мотивация за нищо.

Някой има ли идея как се излиза от такава дупка?

по мое скромно мнение това е синдрома на "победителя" и момичето е било само последната "победа"... смисъл човек си има цели - да си хване гадже или да изкара годината с 6 по математика или да влезе в софийския или да е*е манекенка или най-добрия на CS или да кара BMW или нещо от сорта.. и мн често колко и да е малка целта пред нас тя ни кара да се движим на пред.. по пътя към нея се появяват или нови хора или нови малки и не толкова малки цели и общо взето живота ни минава в това да гоним някакви цели... ти приятелю според мен си останал без такива- както сам каза не си грозен, че да се самосъжаляваш и да се опитваш да си намери някого, не си прост значи си достигнал задоволително за теб интелектуално ниво, не ходиш с желание на тренировки защото не изпитваш нужда да се усъваршенстваш във каратето, момичетата те търсят и искат контакт значи си готин, имал си сериозна приятелка, изживял си с нея хубавите неща от една връска и.... си спрял до тук... един вид си постигнал това което искаш от живота на този етап.. не виждаш смисъл защото си опкрил собствените си изисквания (което всъщост е едно от най-важните неща)...
ако теорията ми е вярна, тогава начина да излезеш от тая дупка е да си поставиш цел, ако щеш и на сила.. да постигнеш нещо дори на пук на нежеланието ти да правиш каквото и да е било.. няма значение дали е нещо ново или нещо което си правил преди, просто да се стремиш към нещо колкото и да е малко то. от там ще дойдат нови цели, нови желания, може би нови познати, ново момиче което да те заинтригува и така... не казвам да сменяш средата си или начина си на живот, просто да ги разшириш малко или пък просто да погледнеш на тях с друго око