Моята историйка е следната:
Познаваме се от година и половина. Той е доста по-голям от мен и е невероятен човек. Няма място, на което да попадне и да не стане любимецът на всички. И така, както се досещате аз съм луда по него...от август мин.година. Говорихме веднъж за това, всъщност той подхвана темата и ме прати в дълбините на емоционалната деградация с думите: "Просто си много малка"...еми прав си е. И така се превърнах в добрата малка приятелка, на която можеш да кажеш всичко и изтръгвайки сърцето й да й говориш за жената, с която спиш. Но въпреки това, напоследък ми подава много объркващи сигнали. Ту ме притиска силно към себе си и като дойде моментът за целувка се отдръпва с думите: "Не трябва! Ти не си тук заради мен.", същевременно на другия ден дори не забелязва присъствието ми. Днес дори здравей не ми каза, просто ме щипна по бузката, сякаш съм 5 год. му племеница. А знам, че не е безразличен...приятелите ми твърдят, че все някога ще се предаде, все пак "не е от камък".Но аз не мисля така.
Цялата работа е, че съм много объркана и не мога да мисля за нищо, не мога да се концентрирам, не ям, не спя. Знам, че ще отмине това...но ако някой има да ми каже нещо по темата различно от "Откажи се" (никога няма да го направя) ще се радвам.
Макар че дори едно поощрително "откажи се" няма да ми се отрази зле Просто ми напишете нещо. Май имам нужда от това.