Да казваш това което мислиш право в очите!

[Valar]

Е колко от вас го правят!?
Не зависимо дали е на най-добрия ви приятел или пред директора/директорката на даскалото ви
Или шефа ви!
Става въпрос да казвате цялата истина (това което вие мислите за такава!) за тях и за това което правят без страх или без цел заяждане!
Просто когато ви попитат да си има казвате всичко за тях според вас мо тамо право в очите!
Аз смея да твърдя,че го правя от сравнително малко време!
Чувствам се страхотно присъединих се към хората, които сами управляват живота си!
Така мисля аз ваш ред е!
Надявам се да нямам нужда от редакторски намеси!!!

[shadow4e]

Аз не го правя... Може би така ми е по-лесно, гледам да не създавам излишни конфликти. Единствено на най-близките ми приятели им казвам всичко и на тях абсолютно нищо не им спестявам от това какво не ми е харесало при някаква постъпка. Когато ме попитат вече си казвам, защото явно човекът се интересува какво не ми харесва и какво ме е издразнило, но той тогава ще е подготвен и за хубави и за не толкова приятни думи, от които не би се засегнал.
Клас не си казвам какво за кого мисля, то и всички така правим. Знае се кой кого харесва и на кого се дразни, но така или иначе ние трябва да поддържаме контакти, а някои хора не биха могли да понесат истината в очите и после се получава едно напрежение и скандали.

[no_martyr]

Зависи за кого става въпрос. Според мен не всеки заслужава да му кажеш какво мислиш за него право в очите. Имам предвид - при доста положения това би било губене на време и емоции. Понякога няма смисъл, понякога има смисъл. Ако от това зависи решението на важен проблем или е свързано с нечия гордост - чуждата или моята - казвам си...
Ако питаш за мнение за нещо дребно, за някаква подробност - ако ми зададат въпрос, обикновено казвам какво мисля, да. Цялата история с ласкателствата винаги ми е лазела по нервите - както въпроса с авторството им, така и ласкателствата, отправени към мен. В повечето случаи, ако някой ми прави твърде много комплименти - не му е чиста работата Ако е за нещо по-сериозно, зависи в какви отношения съм с човека. Има някои, които просто няма да разберат - или такива, които биха разбрали, ако имахме общ език. Имаше един случай, при който трябваше да кажа нещо много жестоко на мой близък човек, едно доста жестоко лично мнение - и го направих, въпреки че ме заболя ужасно от това (хаха, какви драми вкарвам тука ) ...
Общо взето - според зависи.

[quench]

Доста лицемерно е да подстркаваш околните към подобни изяви. Начина да оцелееш и да просперираш в съвременното общество (казвам го без никаква критика към порядъка на общуване) е да не казваш истината директно.
Приеми общуването с другите индивиди като битка "кой ще вземе повече" и ще разбереш,че с много голямата си откритост ще дадеш по-голяма инфорамция за мотивите си и за слабостите си - а хората,макар да не притежават теорията,която да им помогне да използват по-пълноценно манипулаторските си способности,инстинктивно ще "напипат" точния начин,по който да те победят и унизят.
Рицарските времена отдаван са отминали,а хората,които прекалено откровено разкриват емоциите си,се наричат bottom-feeders

[malka_sladuranka]

Ами не винаги казвам това което мисля. Понякога е по-добре да се премълчат някои неща. Ако е нещо хубаво, да, защо да не го кажа? Нооо ако имам негативно мнение за някой не винаги трябва да го казвам директно в очите. Примерно, ако с този човек работя и трябва да го виждам всеки ден защо трябва да е нажежена обстановката, защото точно такава ще стане, ако се разменят искенни, но убидни реплики. Под убидни нямам предвид "ти си педер*ст, ти си ку*ва.."и подобни, а просто думи които могат да засегнат някого.
Естествено това си има и друга страна. Не винаги премълчавам, но когато има засегнати интереси, според мен е по-добре да се въздържам от излишни коментари.

[kPuCkA]

Ами..аз го правя... но не е никак хубаво поради простата причина че има прекалено много хора,които не обичат да им се казва истината в очите...именно поради тази причина имам доста врагове..просто хората не ме понасят и трудно си намирам приятели,но тези които са ми приятели мн ме ценят такава каквато съм,защото това е рядко срещано качество \/

[nencuHka]

На най-близките си приятели нищо не спестявам,всичко казвам в очите било то хубаво или не.
На останалите гледам да не го казвам.Едно че
не съм такъв човек,
да създавам конфликти и знам,че ако си отворя устата "ще го ям"
Друго че нямам смелостта да кажа на някой примерно " Не ми харесват гащите ти" при положение
че той адски се харесва..Пример..

[Valar]

Не подстрекавам околните към такива изяви!
Всеки си избира!
И поставям на едно ниво примерно: да кажеш на човека, че обувките, които е обул не му отиват!И да му споменеш,че е много чепат характер!
Всичко опира до смелост в интерес на истината!
И да може да се каже,че зависи и от човека ако го познаваш добре ще знаеш как точно да подходиш!
Имам приятели, на които мога да разчита всеки един момент въпреки това.
И не не си прекарвам ежедневието в ДЪрляниа!!!

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

gledai sega.. ne vinagi e pravilno da kazvash tova koeto mislish na horata.. predi go praveh.. situaciqta e slednata.. ot foruma edno momi4e.. ot rs.. mi be6e mn`dobra fr lqtoto napravi nqkvi gluposti i i kazah vsi4ko det si misleheh togava za neq (sega ne e korenno razli4no mnenieto mi e sushtoto) v posledstvie tova koeto kazah se okaza vqrno a tq mi izleze s noemra .. to4no citiram q "ti mi padna v o4ite kato mi kaza 4e mislish tai i tai to ve4e nqma sumnenie 4e e tai de ama.." napravo nz kvo da kaja.. posle .. na koi oshte pak bqh kazala neshto v o4ite i toi super stranno me izgleda... interesno e kak horata priemat vsi4ko za vqrno stiga da e kompliment! .. ta ideqta mi e 4e pak si go pravq donqkude ... prosto vnimavam koi e 4oveka na koito shte mu go kazvam

[shadow4e]

Да, точно това е. Хубаво е да си казваш точно какво мислиш за приятелите си, защото така отношенията стават много по-истински и дълбоки.

[quench]

Не винаги. Прекомерната близост и интимност,спонтанно изявена, а често и след покана от отсрещната страна, може да доведе до дълбоки личностни сътресения. Влиянието на истината е по-пагубно, отколкото смятате. Изобщо, истината като висша морална ценност е наложена от религията - а знаем колко може да греши религията,защото е основана на въжделенията на една личност, която създава база за появата на официален или не закон/норма,водеща до непоправими последици.

[shadow4e]

За мен човек не е "прекомерно близък и интимен" с толкова много хора, а с 2-4-6 човека, на които да може да каже всичко. А ако си мисли, че има 100 истински приятеи, значи няма никакви истински.

[Violenza]

Казвам си всичко в очите...
Е като изключим благородните лъжи.
Да, понякога е по-добре да си замълчиш и когато трябва го правя.
Но попринцип си казвам всичко.
Мразя лицемерни хора и такива, които ти говорят зад гърба!
Просто не им стиска да ти го кажат в очите!
Изобщо не ми пука след това какво ще си кажат хората.

[koalka]

И аз не съм такъв човек, колкото и клиширано да взучи.Просто, ако някой човек ме дразни малко му го спестявам, но ако става въпрос за нещо голямо и дразнещо му го казвам.Но странно ми взучи да казваш, че управляваш живота си само, защото казваш на някой нещо в очите.

[_[LiFe-StiLe]_F]

по принцип съм доста директна, но директна със хората от които не завися, тоест приятелите и познатите ми. но никога не бих тръгнала да казвам на шефа си какво мисля за него наистина. никой в днешно време все пак не иска да загуби работата си. живеем в свят в който си никой ако не можеш да се опреш сам на себе си. никога не лицемернича и не се подмазвам, но и знам пред кого трябва да си слагам цедка на устата

[ABSOLUTme]

аз винаги съм директна,затова и много познати не ме харесват,но поне повечето ме уважават.
ако някои се предреди на опашката,където чакам и аз,ще го разкъсам с все парцалите;ако карам и има задръстване крещя на всеки пред мен(няма да ви обяснявам как съм се карала с катаджии );..ооо,няма и да обяснявам как се скарах с ДАЙ-яджията на изпита,не бях съгласна с решенията му..
аааа ако някои/я приятел/ка ме попита дали изглежда добре(и сме още вкъщи да кажем)ще кажа истината,нооо ако сме навън и няма време и възможност за поправки,по-скоро ще си замълча тактично,отколкото да си кривя душата..
ммм не знам,обичам да казвам и да ми казват истината,от лъжи няма смисъл(само в някои случаи де)

[quench]

Със зрелостта се навлиза във все по-враждебна среда,където винаги хората,с които си говориш и ти се усмихват държат една ръка зад гърба с нож в нея. Колкото и да се кълнеш,че си подготвен за Живота,той винаги успява да те хване в крачка.
Откровеността разкрива гърба,а често и гърдите ви,за коварния удар с нож,дошъл от незнайно къде.
Откровеността е глупава проява на гордост и доблест - смелите рицари в блестящи доспехи,вярвщи в кода на честта са изчезнали от бойните полета на Европа,защото са се появили оръжията на подлостта и на страхливостта - дългия лък и огнестрлното оръжие - които са се оказали 10 пъти по-ефективни от всеки отряд войници или конници. Помислете малко върху този факт и направете паралела.

[rosskata]

Със зрелостта се навлиза във все по-враждебна среда,където винаги хората,с които си говориш и ти се усмихват държат една ръка зад гърба с нож в нея. Колкото и да се кълнеш,че си подготвен за Живота,той винаги успява да те хване в крачка.
Откровеността разкрива гърба,а често и гърдите ви,за коварния удар с нож,дошъл от незнайно къде.
Откровеността е глупава проява на гордост и доблест - смелите рицари в блестящи доспехи,вярвщи в кода на честта са изчезнали от бойните полета на Европа,защото са се появили оръжията на подлостта и на страхливостта - дългия лък и огнестрлното оръжие - които са се оказали 10 пъти по-ефективни от всеки отряд войници или конници. Помислете малко върху този факт и направете паралела.

Подкрепям с две ръце мнението...
Не бива да сме идеалисти- светът, в който няма скрито- покрито и всички са честни и почтени не е нашият...
Аз го разбрах по трудния начин...
Много държах на всеки да кажа истината... И си мислех, че това е начина за отношения с хората...
Но вече се научих, че има мноооого случаи, в които трябва или да излъжеш, или просто да замълчиш...За да не ядеш големия..,

[Ctrl+Alt+Del]

[quench]

Не бива да сме идеалисти- светът, в който няма скрито- покрито и всички са честни и почтени не е нашият...

ти го казваш?!!! уау,каква личностна криза си преживяла,за да стигнеш до това бързо узряване - защото последния пъткогато спорех с теб сериозно,май беше в подкрепа на sherry и двете бяхте анти агресията и насилието,а ние с Вили бяхме най-упоритата опозиция



та номера е,че едно е да защитаваш позиция против насилието,но ми се струваше,че някъде някой каза колко биха били добри хората без насилието да се проявява и как ти се съгласи с неговото мнение - може и да греша за точния случай,но все пак ти беше на този полюс на спора

[punisher]

Аз не го правя... Може би така ми е по-лесно, гледам да не създавам излишни конфликти. Единствено на най-близките ми приятели им казвам всичко и на тях абсолютно нищо не им спестявам от това какво не ми е харесало при някаква постъпка. Когато ме попитат вече си казвам, защото явно човекът се интересува какво не ми харесва и какво ме е издразнило, но той тогава ще е подготвен и за хубави и за не толкова приятни думи, от които не би се засегнал.
Клас не си казвам какво за кого мисля, то и всички така правим. Знае се кой кого харесва и на кого се дразни, но така или иначе ние трябва да поддържаме контакти, а някои хора не биха могли да понесат истината в очите и после се получава едно напрежение и скандали.

И при мен е нещо такова...
Не обичам да правя скандали и проблеми.
Някои неща просто ги подминавам и за повечето случаи така е по-добре, според мен...
Са, ако някой ме нападне за нещо естествено тогава си казвам каквото мисля,ама иначе ей така за едното нищо да започна...не върви
Обаче повечето ми приятели много обичат за всяка дреболия да се хващат и да правят големия въпрос без ти да си им казал нещо
Някакси се получава,че аз винаги съм лошата,защото никога не казвам на някой с какво ме е издразнил, по простата причина,че не го смятам за важно и няма да ми промени отношенията с него.И оттам като започне да се говори как аз не съм казвала всичко в очите ,а само зад гърбовете им и т.н. ... а тва е булшит...щото аз чисто и просто никъде не го казвам..
пфф абе..по-добре да си трайкаш там и тва е,че от много говорене стават скандали за глупости...
Ако не е нещо сериозно за казване де.
Иначе ако е за тва ,че вчера сме седяли с Пешо и съм казала ,че на киро маратонките не ми харесали и после той казал на Жоро и после той казал на баба ми и ...е*ало си е майката

[WwanAdoO]

Аз и да искам не мога да си мълча, просто не става, хаха... понякога си патя, ама съм си свикнала.

Аз не го правя... Може би така ми е по-лесно, гледам да не създавам излишни конфликти. Единствено на най-близките ми приятели им казвам всичко и на тях абсолютно нищо не им спестявам от това какво не ми е харесало при някаква постъпка. Когато ме попитат вече си казвам, защото явно човекът се интересува какво не ми харесва и какво ме е издразнило, но той тогава ще е подготвен и за хубави и за не толкова приятни думи, от които не би се засегнал.
Клас не си казвам какво за кого мисля, то и всички така правим. Знае се кой кого харесва и на кого се дразни, но така или иначе ние трябва да поддържаме контакти, а някои хора не биха могли да понесат истината в очите и после се получава едно напрежение и скандали.
Освен това предпочитам да ми е удобничко без скандали, а и съм зодия телец . телците не са скандалджии. Телец и Лъв са най-яките зодии.

Със зрелостта се навлиза във все по-враждебна среда,където винаги хората,с които си говориш и ти се усмихват държат една ръка зад гърба с нож в нея. Колкото и да се кълнеш,че си подготвен за Живота,той винаги успява да те хване в крачка.
Откровеността разкрива гърба,а често и гърдите ви,за коварния удар с нож,дошъл от незнайно къде.
Откровеността е глупава проява на гордост и доблест - смелите рицари в блестящи доспехи,вярвщи в кода на честта са изчезнали от бойните полета на Европа,защото са се появили оръжията на подлостта и на страхливостта - дългия лък и огнестрлното оръжие - които са се оказали 10 пъти по-ефективни от всеки отряд войници или конници. Помислете малко върху този факт и направете паралела.

Подкрепям с две ръце мнението...
Не бива да сме идеалисти- светът, в който няма скрито- покрито и всички са честни и почтени не е нашият...
Аз го разбрах по трудния начин...
Много държах на всеки да кажа истината... И си мислех, че това е начина за отношения с хората...
Но вече се научих, че има мноооого случаи, в които трябва или да излъжеш, или просто да замълчиш...За да не ядеш големия..,

И аз като всяко дете до 6 клас не говорих на всеки директно, после реших да съм директен и какво спечелих? Нищо. Изгубих приятелите си и навсякъде ме мразеха хората. Сега дори и да не ги понасям не им го казвам, ами просто ги игнорирам. Така съм пак както когато бях дете.

[rosskata]

Не бива да сме идеалисти- светът, в който няма скрито- покрито и всички са честни и почтени не е нашият...

ти го казваш?!!! уау,каква личностна криза си преживяла,за да стигнеш до това бързо узряване - защото последния пъткогато спорех с теб сериозно,май беше в подкрепа на sherry и двете бяхте анти агресията и насилието,а ние с Вили бяхме най-упоритата опозиция

Личностаната ми криза я изживях доста отдавна... ПОпадайки в големия гаден свят,извън къщи и училище, където хората далеч не са толкова позитивно настроени, открити, и доверчиви, колкото бях аз... Лицемерието е много силно оръжие, когато го използват срещу някой доверчив и неподготвен...

Някакси не мога да направя връзката с насилието обаче...
Защо смяташ, че щом съм против насилието, отричам, че го има...