Не мога да намеря... :/

[ShannonLarkin]

трябва ми есе на тема...

"Защо Българското възраждане започва с История Славянобългарска" ...търсих в гугъл ама...не можах да намеря подходящ матриял...и тука в тийн учителя също ама...пак не можах...трябва ми още днес...веднага по възможност! ако някой ми намери го черпя една бира

[DetE-Idi0t]

защото дядо ти Паисий е написал първата по рода си книга с исторически факти и много поети в последствие са се повлиали
това обаче и да ме убиеш не мога да ти кажа как да го напишеш като есе

[ShannonLarkin]

трябва ми маааалко повече от половин изречение а за бирата...ти имаш да ме черпиш! шигуууууувам се

[sherry]

Прочети това и може би ще намериш отговора.

НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ


УВОД. Българският народ в системата на Османската империя – последици от завладяването, икономическо и социално развитие, опити за съпротива.



I. НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ



Същност на Възраждането. Преход от Средновековието към Новото време, от феодализъм към капитализъм. Икономически, демографски, социални и духовни промени в българското общество, формиране на българската нация, борби за независима църква, за политическо освобождение.

Терминът “Възраждане“ в българската и европейската история – общи моменти и различия. Особености на Българското възраждане – българите в състава на чужда политическа, икономическа и религиозна система, липса на самостоятелна държава и църква, намеса на чужди сили в Източния въпрос.

Хронология и периодизация на Българското възраждане. Спорове за хронологията. Долна граница на Възраждането – края на ХVII – началото на ХVIII в. Горна граница на Възраждането – руско-турската война от 1877–1878 г. и възстановяването на независимата българска държава. (За Източна Румелия – Съединението през 1885 г., за Македония и Източна Тракия – Балканските войни от 1912– 1913 г.). Вътрешна периодизация. Първи период: Ранно възраждане – ХVIII в. – първата четвърт на ХIХ в. – характеристика на основните процеси. Втори период: от средата на 20-те години на ХIХ в. (началото на реформите в Османската империя) до Кримската война 1853–1856 г. – характеристика на основните процеси. Трети период: от Кримската война до Освобождението през 1878 г. – характеристика на основните процеси.

Османската империя през ХVIII в. Отслабване на империята като военна сила (значение на австро-турските войни от края на ХVII и началото на ХVІІІ в.), начало на руската експанзия на юг от края на ХVII и началото на ХVІІІ в. (двойственият характер на руската политика на Балканите), деморализация на армията, упадък на спахийската система, разложение и промени в еничарския корпус, задълбочаване на финансовата криза и корупцията, поява и развитие на аянския институт, опити за административни реформи през ХVIII в., феодален сепаратизъм и размирици в края на ХVIII в. (кърджалийско време).

Развитие на селското и градското стопанство през ХVIII и началото на ХIХ в. Повишаване на икономическото значение на българските земи. Фактори – загуба на територии след неуспешни войни с Австрия и Русия, нарастване на градовете в империята, засилване на търговските връзки с европейските държави. Повишаване обема на производството.

Промени в аграрните отношения по българските земи. Разложение на старата система на тимарско земевладение. Навлизане на стоково-паричните отношения в селското стопанство и зараждане на частната собственост. Поява и развитие на чифлишкото земевладение – преходна форма между условното и частното земевладение. Разпространение на чифлишките стопанства в Добруджа, Русенско, Видинско, Македония. Интензификация на селскостопанското производство, въвеждане на технически култури (памук, коприна, тютюн, маслодайни растения), специализация на производството по райони (Македония – памук; Родопите – тютюн; подбалканските селища – черничеви насаждения, рози; Тракия – ориз; Добруджа – зърнени храни), нарастване на животновъдството.

Развитие на градското стопанство в българските земи. Фактори за развитие на градското стопанство – оживление във вътрешната и външната търговия. Развитие на занаятчийството – нови производства, нови технологии, специализация. Регламентация на еснафските организации (ферман на султан Мустафа III от 1773 г.). Поява и развитие на манифактурно производство (първоначално в текстилната промишленост). Миграционна вълна от селото към града. Развитие на стари и поява на нови градски центрове. “Побългаряване“ на градовете.

Развитие на външната и вътрешната търговия. Засилване на търговския обмен между Османската империя и Европа – фактори (привилегии за чуждите търговци в Османската империя – системата на капитулациите), характеристика. Интензивно развитие на вътрешната търговия, ролята на панаирите. Българите във вътрешната и външната търговия на империята – мястото на българите в производството и търговията с определени стоки, поява и развитие на български търговски къщи и български колонии в Цариград, в други части на империята (Смирна) и в чужбина (Влашко, Молдова, Русия, Австро-Унгария, Египет). Нова организация на външнотърговската дейност.

Промени в социалната структура на българското общество. Зараждане на нова социална структура на българското общество. Диференциация в селото – малка група от заможни селяни, основна група от раетски селяни, поява на изполичари и кесимджии. Диференциация в града – наред със старата еснафска структура, поява на едри манифактуристи и търговци – начало на оформяне на българската средна и едра буржоазия. Характеристика на групата на чорбаджиите.



II. ЗАРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ


Проникване на просветителски идеи от Европа. Общ подем на литературата, художествените занаяти и изкуството в българските земи. Развитие и разпространение на килийните училища. Развитие на книжовните школи (Рилска, Самоковска, Етрополска, Врачанска, Котленска); на дамаскинарската книжнина (Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Пунчо Мокрешки, Тодор Врачански, Йосиф Хилендарски, Тодор Габровски, Милко Котленски и др.). Навлизане на печатната книга сред българското общество.

Дейността на католическите просветители Кръстьо Пейкич (1669–1731) - “Огледало на истината между източната и западната църква”, Партений Павлович (1695– 1760) – “Автобиография” и Христофор Жефарович (?–1753) - “Стематография“ (1741). Зараждане на интереса към българската история. Първи съчинения за историята на България в чужбина – Йосиф Асемани (1755 г.), Андрия Качич-Миошич (1756 г.), Блазиус Клайнер (1761 г.), Йован Раич (1795).

Паисий Хилендарски – личност и дело. Биографични данни. Мотиви за написване на “История славянобългарская”. Извори за историята (поменици, жития, летописни бележки, царски грамоти, жития и съчинения на Евтимий Търновски, Климент Охридски, св. Иван Рилски и св. Петка Търновска, св. Йоаким Осоговски, св. Гаврил Лесновски, св. Георги Нови Софийски, св. Никола Нови Софийски, св. Терапонтий, св. Иларион Мъгленски, св. Ангел Битолски, Радослав, руските Пролог и Кърмчая книга, стематографиите на Христофор Жефарович и Павел Ритер Витязович, “Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний (в руски превод от 1719 г.), “Книга историография“ на Мавро Орбини (в руски превод от 1722 г.).

“История славянобългарская о народе и о царей и о святих болгарских и о всех деяния и бития болгарская“ – основни идеи и програмни внушения. Идеализация на българската история, просвещенски внушения, патриотични мотиви, духовно обособяване и национална еманципация, политически внушения. Използване на новобългарски говорим език. Преписи на историята (около 60 преписа). Значение на делото на Паисий Хилендарски.

Други исторически съчинения – анонимният Зографец и “Зографска история“ от 1762 г., йеромонах Спиридон Габровски и неговата “История во кратце о болгарском народом словенском“ от 1792 г.

Софроний Врачански. Биографични данни. Книжовна дейност – сборници с църковни слова и поучения, “Неделник“, “Житие и страдание грешнаго Софрония“. Политическа дейност в Румъния – първа програма за освобождение на България, създаване на Българска земска войска в Букурещ. Оценка на дейността на Софроний Врачански.

Други съратници и следовници на Паисий и Софроний. Книжовна и просветна дейност на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович в Македония.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Промени в стопанския живот в българските земи и начало на Българското възраждане. Приносът на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански за формиране на българската национална идея.

Източник - http://209.85.135.104/search?q=cache...=bg&lr=lang_bg

Тук също - http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=980

[ShannonLarkin]

много много много много много мерси!

[Coki]

много много много много много мерси!

/closed