Тааа....така....и на мен ми се наложи да пиша тук...нямам рег,но бих се радвал ако ми помогнете...
Та така....напоследък нещата около любовният ми живот сааа.... ...Преди доста време(3-4 месеца) съвсем случайно влязох в ИРС канала на нашият випуск и щракнах на 1 произволен ник и попитах коя смяна сме...и така...с момичето се заговорихме и неусетно сме си говорили от 12 сутринта до 2ч вечерта...ЛоЛ...беше страхотно...и така близо 1 седмица сме си говорили в всяка свободна минутка...тя беше невероятна...външният вид...нямаше значение за мен...и така след тази 1 седмица...незнайно защо мойте и нейните съученици решиха да ни запознаят...когато я видях...ЛоЛ...ми допадна още повече... ...перфектното момиче...страхотен характер и външен вид на АНГЕЛ...и така...в даскало си бяхме говорили само 2 пъти и евентуално като се засечем по някоя усмивчица и здрасти...1 месец след запознанството я поканих да излезем...откази...и така 1 месец...страх я било,че ако излезем можела да ме хареса и...тукк завърши изречението си...и така....както казах след този месец...тя най накрая се съгласи...аз бях супер радостен...по цял ден бях така >>> <<< и така...излязохме,но уви...тя беше взела 1 приятелка с себе си...също мн готин човек...НО...уви...през цялото време си говориха някакви техни работи...не можах да кажа нищо...и не можах да се включа в нито 1 тема ...и така...най-скапаният ден в живота ми ...след като се прибрах...седнах на компа...тя беше в скайп...цъкнах върху ника и и и писах...при което тя..."Не бихме могли да сме приятели а камо ли нещо повече...незнам дали дори бихме могли да продължим да си пишем" ..ето тук настъпи и най логичният въпрос"Защо"..."Защото съм нямала толкова мъчалив приятел" * е замълчах си...и това беше... след този ден...при всяко наше разминаване тя извръщаше поглед...нямаше го онова топло здрасти,намаше го онзи сладък и мил поглед...когато ме видеше...просто ме заобикаляше все едно не съществувам... ...писах и за това държание...и тя по възможно най-наглият начин ми каза,че си въобразявам... ...след това продължихме да си чатим...макар и рядко...тя започна да ми разказва как с този съученик излезли,как с оня си говорили до 9 часа,как с другия винаги имали тема за разговор...незнам дали знае как пробожда влюбеното ми сърчице ...сега..просто незнам какво да правя...толкова ми е мъчно...толкова желая да е до мен...да я хвана за ръка....да я целуна...КАКВО ДА НАПРАВЯ?АЗ ЛИ СЪМ ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО?