това което пиша е 100% истина нито си измислям нито е ебавка!!!

Ами здрвеите На 18 съм, живея в що годе нормално семеиство. Наще не са разведени разбират се обичат се и мен ме обгрижват и ми засвидетелстват любовта си към мен всячески. (единствено дете съм) Историята ми започва още когато бях на 10. От тогава ми доиде акъла в главата що годе а с него и разни добри но същевременно ужасни мисли. Семеиството ми е страхотно пожелавам на всеки да изпитва любовта с която ме обграждат мен родтелите ми. Та, всичко е страхотно но има един проблем. Наще не са с големи финансови възможности Имаме пари да подържаме един среден що годе стандарт на живот. Наще месечно печелят около 500 до 700 лева. Проблема е че аз се превърнах за тези 8 години в най-върлия материялист на тая планета. Спря да ми пука за които и каквото и да било спря да ме интересува всичко. Мислех само за това че другите имат а аз нямам. Още от 10 годишна въраст като гледах по улиците хора с по горини дрехи с скъпите коли и тн. се здухвах и се прибирах в нас и по цели нощи плачех сам в тъмната си стая. Започнах да мразя всеки които има дори малко повече от мен. Озверявам само при преминаването на някоя по лъскава кола или на някои яка мутра с ланци. Престанаха да ме вълнуват близки,приятели, гаджета копони... мислех само защо някои има а аз нямам. Това нещо ме яде от вътре и ме изплни с ОГРОМНА омраза към имащите повече от мен. Когато приятелите ми си говорят за гаджеда копони и тн, аз само мисля как да направя еди си колко пари за да си купя еди си кво там... от нищо друго не се вълнувам освен от пари. Това ме притеснява че те за мен са като дрогата за наркоманите.... ако нямам утре още повече от тях започват кризи... озлобявам се здухвам се... абе не е истина. И сега осъзнавам че това да имам пари и да мися само за тях се е превърнало в мания или нещо като болестно състояние за мен. Опитвам се да се радвам на дребните неща от живота за които си говорят всичко но не ставаа Не ги виждам не ги възприемам незнам какво е любов привързаност... загриженост.... мисля че съм се превърнал в безчувствен камък. Имам усещането че в мен дреме някакъв демон на парите или нещо такова които се опитвам всячески да потискам щото като се ядосам за нещо матерялно и на ум ми идват мисли които ме потрисат като се сетя сега докато съм спокоен за тях... На мен това погледнато от страни ми изглежда... и аз немога да си го обясня... Имам някакво изградено чувство че едва ли не никои неможе да има докато аз нямам... и ме се страх да не направя някоя глупост... на моменти немога да се владея от ярост... А аз неискам да съм такъв искам да мога да обичам да се радвам на изгрева на залеза на зеленината навън на всичко дребно и човешко а немога се едно съм сляп за тези неща Хора кажете какво да направя на психятър ли да ида на психоаналитик ли... незнам чувствам се наполовина мъртъв... само мисля за шибаните пари и шибани коли вещи и тн. А толкова ми се иска да съм като всички вас да се радвам на дребните неща от живота... Даите някаква идея какво да направя неискам да умра и да не знам какво е да изпитваш обич и да се радваш на... даже ако щете на каквото и да било то птичките пчеличките... каквото и да е дребно нещо от живота