Знам, че обикновено не подхождате сериозно към такива тийнейджърски истории, но не се и надявам на особено разбиране. Тук съм само, да споделя.
На 17 години съм и най-голямия ми комлекс е, че никога не съм си имал гадже, не съм се целувал, а пък за секс и дума не може да става. Единственото, което ме изпълва са чикиите. Тихата ръчна гимнастика, която практикувам всяка вечер пред компютъра ! Незнам какво ми става, писна ми ! Бесен съм на себе си, чувствам се в задъдена улица без перспективи. По ред причини имам малко приятели, затворен съм в себе си и рядко излизам - вероятно фактора, явяващ се най-важен в това да си намери човек гадже, приятели...
Няма и къде да се запозная с момиче, на дискотека не ми върви да отида сам, в нета пък с никой си няма доверие на никого - това пак изключва тази възможност. А пък и от друга страна съм израснал малко по-свитичък, не се чувствам достатъчно 'освободен'. Незнам защо момичетата намират поведението ми за меко казано 'особено'. Опитвам се да бъда внимателен, галантен... ама нещо не се получва тая тактика. Веротно съм достата стромоден за днешните стандарти, но да си кажем чесно. Връсничките ми и грам не разбират от 'старовремство и кавалерство'. Струва ми се, че всичките са курви. Това никога не съм го казвал на никоя в очите, затова определено отношението ми към жените не може да се счете за неуважително. Допреди гледах на момичетата наистина като на същества, с които можеш да общуваш, да се забавляваш с тях, но от извесно време усещам, че съм бил в голяма заблуда. Никое момиче не ме харесва, а съм се опитвал да влагам някакъв стил и подход когато съм пробвал да стане свалка ала бала. Ама нейсе, опитвал съм се да бъда винаги кавалер, интелигентен съм, забавен, но нещо все куца. А кото гледам всичките ми връсници си имат гаджета, а с нищо повече не са от мен. Даже повечето се отнасят към момичетата просташки, всякаква липса на галантност и деликатност, незнам защо но хем подхождат грубо, хем успяват... Забърсват си някое момиче, ползват го като сексуална кукличка една две седмици и късат, а мацките не се чувстват унижавани през това време. Сякаш просто им е и на тях за едното чукане. Ама немога да им бъда съдник...
Единствената жена, която ми е казвала, че ъм красив е майка ми. Може би защото просто ми е майка, но това са си явно просто приказките на всяка една майка към детето и. Губя всякакво чувство и самоувеност вече. Пък и като се погледна в огледалото верно изглеждам някак си детски на физиономия. Какво, защо, как се стигна до тук, на 17 без гадже и така продължава... Все въпроси, които ме мъчат и може би няма да им намеря отговор. Може би трябва да си продължавам да живея в скапания си свят, затворен в мислите си и все надяващ се... Надеждата умира последна, но в случая аз вече убих и последната останала такава в мен. Скоро завършвам гимназия, след училище установяването на социални контакти ще стане още по-трудно. Живота ще ме поеме и ще ми дойдат толкова куп проблеми на главата, че въобще няма да ми се мисли за гаджета. А пък и вече толкова ще съм си осрал самочувствието поради причината, че съм живял толкова дълго с мисълта за малоценност, че вече просто ще съм си свикнал с миризмата. Ще предпочитам да си продължа да усран и неразбран, отколкото да се самоизмъчвам... Може би това ще бъде спасителния вариант заедно с много онанизъм.
пп1. Съжалявам за стила, отнесох се в мисли не особено смислово свързани, а може би прекалено дълго написани изобщо, за да може някой да ги прочете. Чувствайте се герои ако сте стигнали до тук.
пп2. Жените винаги усещат, когато ти липсват и затова се бъзикат с теб, тва го знам..
пп3. А ако някой ме посъветва да опитам с мъж - да си гледа работата!


Ех, поне ми олекна малко.
Лека вечер.