Още от много малка (на 7-8г.) си мечтаех за едно момче. То беше по-голямо и беше моят идеал за мъж. Когато станах на 14г. се получи, така че...правихме секс. Още бях малка, наивна и глупава и си въобразявах, че той изпитва някакви чувства към мен (достатъчно силни, че да тръгнем. Но това така и не стана). 6 месеца се виждахме само за секс и аз продължавах да мечтая, че можем да си бъдем нещо повече от сексуални партньорчета. Тогава...срещнах друго момче, което само за 3-4 месеца ми завъртя главата, той беше плейбоя на даскалото. Ходихме 2 месеца, след което ме заряза по много гаден начин (май разбра, че си имам приятелче само за секс, разбра, че съм си имала вземане-даване с негов приятел и т.н.). Общо взето за него станах най-долната к*рва, нацепи ми един игнор, не смееше да ме погледне в очите, а камо ли да ми каже нещо. Примирих се с това положение. Все тайничко си мислех, че отново ще се съберем, но уви...това така и не стана. Минаха повече от 2 години от тогава, той все още е /или поне до няколко дни беше/ в мислите ми. Той се беше превърнал за мен във фикс-идея, аз бях непременно решена да го имам, да бъда с него, без значение кога (сега, или след десет години - това за мен нямаше никакво значение). Въпреки че той си има приятелка вече от повече от 1 година, което за него е ОГРОМЕН рекорд. Явно за него сегашната му връзка е много сериозна, явно наистина е влюбен. ;( Не обръщах внимание на другите мъже около мен, но въпреки това продължавах да се виждам с приятеля ми...само за секс. Вече стават почти 3 години, от както спя с него. И...съвсем наското осъзнах, че той за мен е нещо много важно, нещо много скъпо, нещо, на което много държа, нещо, което не искам в никакъв случай да загубя и...мисля, че чувствата ми, че фикс-идеята ми, сега се насочи към него, към детската ми мечта. Какво ме накра да преоткрия тези чувства ли? Един секс, в който имаше малко повече нежност (нежност, която по принцип въобще липсва). И за кой да се боря сега? За кой да страдам? Сякаш и двамата са еднакво недостижими...с единия (не приятеля ми за секс, а другия) не поддържам никаква връзка, не съм го виждала от адски мнооого време, а и няма перспектива скоро да го видя, имам му един стар GSM номер, който незнам важащ ли е днеска, веднъж го потърсих в скайп, открих го, но не му писах, а и не мога да събера смелост да го направя /имайки в предвид, че си има приятелка, която аз почти всеки ден виждам, защото все пак учим в едно училище, което той завърши междудргото/. Другият пък /приятелят ми за секс, детската ми мечта/ въпреки че изглежда толкова близо всъщност е...изключително далеч. Докато преди си говорехме много, общувахме и извън леглото, в секса имаше много повече нежност, много повече ласки, сега...сега тези неща ги няма. Сега най-много да си разменим 2 думи накръст преди да започнем "работата", след което да се разделим по възможно най-бързия начин. Честно казано незнам какво ме притегля все към недостижими мъже, незнам защо от 3 години вече страдам...от любов, и защо перспектива за оправия НЯМА?!