Такаа, хората си ти го казали. Позволявам си и аз да пиша, защото моето положенеи е идентично с твоето с малки разлики. И аз съм на 17, и аз се влюбих, тя знае, аз знам кво да правя, ама не знам защо не го правя. Цяла година вече. Няколко съвета, надявам се, че ще ме послушаш.

1. Ако сте в добри отношения, супер, дистанцията е малка ще ти е в пъти по-лесно. Тва че сте в един клас е голям плюс вярвай ми. Гарантирано е, че ще се виждате всеки ден, а ако случайно нещо се обърка и стане така, че не си говорите повече, пука ти, не е задължително да харесваш всички в класа си.

2. Преди да почнеш да и се обясняваш се сприятели с нея, помагай и ако има нужда, говорете си за простотии, смейте се... Ако усетиш интерес от нейна страна, не стой прекалено дълго на фазата с приятелството, защото ще й писне.

3. Колкото и да е трудно да го приемеш, допусни факта, че най-вероятно няма да се ожениш за нея и няма да бъдете щастливи до края на дните си. Това би ти помогнало да отпуснеш малко нервите.

4. Поработи в/у себе си. Ше се намеят хора да кажат, че външния вид няма значение, ама има, за самия теб има! Най-важното е да се чувстваш добре. Не става дума само за външен вид, вътрешно трябва да си доволен от това, което си - характер, интелект...
Тва много помага за опускане на нервите.
Като сте в компания и ти дойде нещо наум, кажи го без да мислиш какви думи да използваш. Ако мислиш, точно когато го казваш ше прецакаш нещата и няма да получиш ефекта, който си търсил. Карай го по спокойно с една дума. Оригиналността обаче винаги е голям плюс.

5. Когато решиш да говориш сериозно с нея по темата, бъди искрен и говори направо и простичко. Поезия, оригиналности тука няма да са на място хич.

6. Бъди нестандартен като цяло. Не вярвай на стереотипите, които медиите и измиленият тинейджърски "хайлайф" налагат.

7. НЕ МИСЛИ много (разбирай, без "ако стане това...ако стане онова")

Еуфорията от това любовно чувство наистина може да изтрие всяка полезна мисъл от съзнанието ти, когато видиш момичето, но точно в този случай безкрайно много помага приятелството. Така ще имаш и чувството, че сте по-близки и можеш да и кажеш всичко.

Тва е основното. А за тези които писаха неща от сорта на "защо си чакал толкова време по дяволите...?" ще кажа - някои хора са по-затворени, причини много. И аз не съм срамежлив, ама ква полза? Просто понякога страха от отхвърлянето (съзнателен или не) е по силен от всичко друго. Някои хора не се чувстват комфортно с изразяването на чувства.


Пожелавам ти тя също да те обича и да сте щастливи.
(на себе си пожелавам същото )


BTW Къде учиш?