Изгубих 2 месеца и 10 дни от живота си .... в любов с едно момиче ...
Бяхме направили някаква паузичка тя имаше проблеми и неизлизахме 3-4 дни ... и днес .... когато се видяхме .... нищо небеше като преди ... докосванията .... държах я за ръката, а тя просто си я допираше до моята ... целувах я .... но устните и нямаха същия вкус ... прегръщах я ... но тя беше студена ... на въпроса какво става .... отговора беше "объркана съм" .... небила сигурна какво изпитва към мен ;(
Имаше нещо като предложение или да продължавам да прегръщам, целувам и докосвам хладната скала ... или да си починем или ако извенъж прозре, че има нещо между нас, че може да бъде с мен .... и че го иска .... да ми каже .... но ест ... имаше изтъркани фрази от рода на "след време ще съжалявам, но мисля че е по-добре да се разделим" приех го с болка на сърцето и камък в гърлото .... бършейки падащата сълза от очите си ... аз приех ...
Но немога ... минаха 2 часа от разговора и вече немога да спра да мисля за това, че отново съм сам ... мислих, че ще е лесно .... че ще успея да избягам .... но немога
Незнам какво да правя .... няма смисъл да и казвам .... защото още не е минал и един ден от това което се случи .... и аз вече да немога да се примеря .... така трябва .... трябва да се боря .... но в случай мисля, че просто вече е свършено ... живота е тежък ....
Може би това е 1та ми осъзната любов ... и мислих, че може да бъде споделена ... но уви ...
Благодаря, че ме изслушахте ....