Da obichash nqkoi, s kogoto ne mojesh da budesh

[Apathik]

Da obichash nqkoi s kogoto ne mojesh da budesh. I da jiveesh s nqkoi, kogoto ne obichash.

Ponqkoga tova se sluchva v realniqt jivot. A ponqkoga dori jivota svurshva po tozi nachin. A ponqkoga dori puk te vruhlita shtastie. A ponqkoga neshtata se skapvat oshte poveche. A ponqkoga samo se primirqvame s tova. Ponqkoga ne.

A vie?

[Ice_Queen]

ММмм да , преживявала съм го.Просто си наложих да не мисля и да гледам хубавите неща от тогавашната ми връзка.Мислех адски често за онзи, който оби4ах,адски исках да го видя ,докосна..но..а мом4ето с което бях даваше вс за мен.Постарах се все пак да направя миговете с мен прекрасни.И така..постепенно забравих онзи..до определен момент..ама..
Всеки сам си решева .Както се казва : АКо искаш да забравиш един човек,ще успееш да го.Но ако вътрешно не искаш..и да се стараеш нищо не се получава.
Риск..

[Disorder]

Невъзможната любов е най-сладката и най-болезнената в същото време. Една усмивка, един поглед, един жест ти стигат за да бъдеш щастлив и в същото време осъзнаването, че не би могъл да получиш нищо повече от това те прави най-нещастния човек на земята. В една такава невъзможна любов страданието е в много по-големи дози от щастливите мигове и единствено времето може да я потуши.

Тази тема е чист спам човека си я е пуснал и е сложил баннер към шибания си сайт ....
Нему се връзвайте трябва да бъде изтрита ...

[ThePowerOfLove]

Невъзможна любов? От 4 години живея с мисълта за него...но никога няма да сме заедно За мен той е всичко! Времето не може да го забърше от сърцето ми...нищо не може! Опитвам се да не мисля за него,но каквото и да правя...си го обичам и това е Тая скрити надежди...но един ден и те ще изчезнат и ще остане само болката....по невъзможната и толкова желана любов....Не ви го пожелавам,не....

[nasty_f]

Понякога се случва така,че много искаш да си с някой,и точно в момента,когато си сигурен,че нищо няма вече какво да ви попречи да сте заедно и си сигурен,че и другия човек те харесва става така,че "внезапно" изниква нещо,което ще попречи на тези двама души да бъдат заедно и да се обичат Но след като съдбата вече ги е разделила и понеже има Бог той ти връща отнетото,но с друг човек.Сякаш ти го подарява,защото си страдал по предишния.И понеже предишното разочарование е било краткотрайно влюбване ти осъзнаваш,че новият човек,който Бог ти дава е нещото,което си чакал през всички години....Може би половинката,която ще те допълва...И тогава тръгвате и познай какво става....?Пак ли пречи нещо?Риторичен въпрос!Пак,разбира се,кога ще уцелиш златната среда,ако си с късмет като моя....?Отговорът е НИКОГА!Защо ли?Еми,както вече написах,пак изниква проблем...Но не,че не се харесвате,или се карате...Проблемът е....Разтоянието...И остава само да чакате,чакате....А времето се минава толкова бавно ....Всяка минута ви се струва час,всеки час ден,всеки ден година,всяка година 2 ... век .... Това е най-голямата болка ... Но вие сте убедени,че един ден пак ще се видите и чакате...Колкото и да ви боли,вие вече сте се примирили.Приели сте болката и не я усещате.Тя е станала неразделна част от ежедневието ви... Боли ви,искате да излеете мъката си някъде,било то в някоя друга чашка,или самотата.... Искате да върнете времето,кълнете и плачете Но не можете да направите нищо,остава да чакате...


Така съм в момента

[Apathik]

Nespodelenata liubov e nai-loshoto naistina. Samiqt jivot te machka mnogo, a kogato i v liubovta nishto ne e nared si stava prosto ujasno.

Pri men neshtata sa naistina stranni. Prejivqh nespodelenata i golqma liubov. Naistina go prejivqh i prevazmognah. No nqma i den bez da si pomislq za tova momiche.

[Adwokat]

Стига с тез теми , че ми скапват настроението..

[Barbie]

Невъзможната любов е най-сладката и най-болезнената в същото време. Една усмивка, един поглед, един жест ти стигат за да бъдеш щастлив и в същото време осъзнаването, че не би могъл да получиш нищо повече от това те прави най-нещастния човек на земята. В една такава невъзможна любов страданието е в много по-големи дози от щастливите мигове и единствено времето може да я потуши.

Най-сладка - друг път. Нищо сладко не виждам. Най-болезнената - да.

Най-сладка е споделената любов

Когато чаках приятелят ми да реши какво иска, да направи избор, да прецени какво чувства (той си имаше приятелка)... бяхме изключително близки, прекарвахме много време заедно. Една вечер се бяхме събрали няколко човека вкъщи и в малките часове повечето хора ги нямаше. С него се бяхме гушнали и той беше задрямал на рамото ми. Беше до мен, докосвах го...а не беше мой (така де, имаше си момиче, с което не вярвах да се раздели). Най-ужасното чувство (барабар с това, да заемаш второ място, в живота на човек, когото обичаш). Седях така около половин час и се опитвах да го осмисля...безумно мъчителни 30 минути. После той се събуди и си отиде.
Сега сме заедно - това, дето съм го преживяла, докато той беше толкова близо до мен, но не мой...и което така ме нараняваше тогава...ми се ще да мога да си го изтрия от паметта (беше доста дълго време). Още не мога да се отърся от онова чувство. А сега няма по-щастливо момиче от мен, когато сме заедно и той ми покаже, че е мой и държи на мен.

[koalka]

На мен не ми се е случвало такова нещо, а и няма да го допусна.Изключително глупаво е да живееш с човек, който не обичаш, а всъщност да искаш друг...Просто не живееш с него и това е.

[divo_kotence]

на мен ми е мн познато това чувство и не го пожелавам на никого

[bawdy talk]

Случвало ми се е да харесвам човек с когото не мога да бъда,но не ми се случвало да обичам човек с когото е невъзможно да бъда!

[alkobalko]

Слава Богу до този момент не ми се е случвало такова нещо. Ако се случи ще предпочета да бъда честна с приятеля ми и да му кажа всичко. Както държа той да не ме лъже, така и аз не бих го лъгала. Когато усетя, че в един момент чувствта ми ги няма, че не мога да кажа, че го обичам без да се чувствам виновна, че онази страст между нас я няма, значи нещата не вървят. Ще му кажа и ще се разделим като нормални хора. Още повече, ако има и трети човек, към когото изпитвам такива чувства. Тогава не само е грозно, но и подло да лъжа приятеля ми.

[bqsna_teenagerka]

ами има и такива неща в реалния живот...и никой не може да ги промени...кофти е ама ние се приспособляваме към живота не той към нас.

[FaTaLn0t0_LaDy]

Несподелената любов...кой знае колко хора от този форум изпитват точно това и кой знае колко само като четат мненията на останалите че трябва да продължат напред си казват че това не е изхода..аз съм един от тях..в момента преживявам донякъде несподелена любов защото обичам едно момче бяхме заедно но сега той е с друга но сме си приятели и си споделямe може би всичко и знам какво чуства и т.н...но не съм с него..това ме съсипва всеки ден и съм стигнала до там че почти всеки ден се разревавам като си спомня всичко с него ...това да бъдеш далече от човека когото обичаш и в същото време да знаеш че той може би иска тебе е най-голямото зло на света защото ти го чакаш а той не идва..или идва прекалено късно...но ти го чакаш защото го обичаш прекалено силно и знаеш че ще си добре единствено с него.....

[BAYO]

Не може живоът да е нареден безупречно. Той е огромен пъзел, който редиш всеки ден. Случва се, от време на време, да сбъркаш някое парче, което мястото не се знае още къде е... тогава боли , дамз, но се учиш от грешките си, нали така? Като не става там, където си мислел, имаш и други шансове. Накрая всичко се нарежда, рано или късно.

[MuJleH4eTo]

Несподелената любов е много гадно усещане... Особено, когато не е в единични случаи... Когато всеки втори опит е неуспешен ( а понякога и първи) ... Много лошо Ама нали всички искаме да намерим някой, който да ни обича. Затова и не се отказваме лесно.. А несподелената ни любов винаги си ни остава някъде там... Но със сигурност не е най-сладката. За най-болезнената съм абсолютно съгласна!