Понякога се случва така,че много искаш да си с някой,и точно в момента,когато си сигурен,че нищо няма вече какво да ви попречи да сте заедно и си сигурен,че и другия човек те харесва става така,че "внезапно" изниква нещо,което ще попречи на тези двама души да бъдат заедно и да се обичат Но след като съдбата вече ги е разделила и понеже има Бог той ти връща отнетото,но с друг човек.Сякаш ти го подарява,защото си страдал по предишния.И понеже предишното разочарование е било краткотрайно влюбване ти осъзнаваш,че новият човек,който Бог ти дава е нещото,което си чакал през всички години....Може би половинката,която ще те допълва...И тогава тръгвате и познай какво става....?Пак ли пречи нещо?Риторичен въпрос!Пак,разбира се,кога ще уцелиш златната среда,ако си с късмет като моя....?Отговорът е НИКОГА!Защо ли?Еми,както вече написах,пак изниква проблем...Но не,че не се харесвате,или се карате...Проблемът е....Разтоянието...И остава само да чакате,чакате....А времето се минава толкова бавно ....Всяка минута ви се струва час,всеки час ден,всеки ден година,всяка година 2 ... век .... Това е най-голямата болка ... Но вие сте убедени,че един ден пак ще се видите и чакате...Колкото и да ви боли,вие вече сте се примирили.Приели сте болката и не я усещате.Тя е станала неразделна част от ежедневието ви... Боли ви,искате да излеете мъката си някъде,било то в някоя друга чашка,или самотата.... Искате да върнете времето,кълнете и плачете Но не можете да направите нищо,остава да чакате...


Така съм в момента