Начи от едно време вижданията ми и мнението ми относно много неща се промениха. Вече не се обличам с обикновените дънки и "малки сладки обувчици", а си носа АБСОЛЮТНО НАРМАЛНИ за мен дрехи-кецове и по-широки панталони... като си взема някоя дреха и викат "И си дала пари за парцали?" И веднъж казах че ще си пробич ухото... но не се уточних къде и ми позволиха... като се прибрах искаха да я видят-показах им я.... беше на трагуса и пак последваха "ти акъл имаш ли как можа да се пробиеш там, не мога даразбера, ако знаех нямаше да ти дам пари". Сега искам да си пробия веждата и думите на баща ми бяха- "Това е само за изруди, никой нормален човек не би го направил... почваш да ме съмняваш.."
Но аз много държа да направя това което на мен ми харесва и постоянно говорех за това, натяквах, карах се жестоко с тях само заради обецата и на това тати отговори "Ти да не си наркоманка или сектанка" и основанието за забраната му относно обецата е "На тези хора не гледат сериозно и никой ням ад а ги вземе на работа... и не им остава друго освен да се правят на интересни щот ще са безработни. Пък и мен ще ме е срам от теб"

И ще добавя че уча това което иска баща ми!

Имам чувството че баща ми иска да изживее друг живот, какъвто не е бил неговия, чрез мен. Правя каквото иска той, а не това коео и харесва на мен!