- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Мислите ли, че, ако опознаете себе си, ще се намразите?
Наскоро прочетох една интересна мисъл:
"Опознай себе си, за да се намразиш!"
Как я тълкувате вие?
Мислите ли, че, ако опознаете себе си, ще се намразите?
Съществуват три вида хора:
1. Първите, посрещат по дрехите и изпращат по дрехите.
2. Вторите, посрещат по дрехите, но изпращат по ума.
3. Третите, посрещат по ума и изпращат по ума.
А вие към кой от трите вида хора спадате?!
Мисля, че съм от вторите. Нормално е да се посреща "по дрехите". Виншният вид е много важен, все пак това е първото нещо което виждаш в един човек. По това се вадят 1вите изводи за човека, след което започва разговор, следователно претегляне на умствения багаж...и така....
и аз съм от вторите..
но пък да се намразя като се опозная ...ноуп..аз отдавна съм се приела с недостатъците си...и много добре си се разбираме всичките![]()
Feel my sin..Feel my sound..So baby,come on in...
не знам от кои съм. зависи.
иначе, чак да се намразя - едва ли, но определено ще си се издразня на някои качества.
Ще ти подаря ядрена глава,
влажен динамит, тротил, цветя!
Ако бях това, което си сега,
мой приятелю, бих се взривил...
Трябва да си призная, че понякога съм била от вторите, друг път от третите. За щастие не съм била от първите. Не обичам твърде повърнхностните хора. Познавам много отлично облечени личности, с финансови възможности и хубав външен вид. Но ужасни отвътре. Това ме кара да са ми грозни в очите, както и да се нагласят.
А относно въпроса...Ако се опозная, със сигурност ще намеря много негатични неща у мен, но и положителни. Не съм идеална, допускам мнгоо грешки, но се стремя да бъда добра и справедлива с всеки. Не бих се намразила...
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Не намирам много връзка с опознаването на себе си и трите вида хора...
!. Мисля, че ако се позная ще се намразя много или малко, но не заради характера и нещо пряко свързано с мен. Както знаем никой не е съвършен,всеки си има свойте недостатъци и колкото повече се опознаваш толкова повече недостатъци намираш и по пътя на преодоляването и премахването на тези недостатъци срещаш трудности. Понеже "вълк козината си мени,но нравът не" ние се опитваме да се променим и настъпва омраза насочени към самите нас, понеже не можем да се променим иси седим същите - недодялани. И все пак мисля, че няма начин да се опозная, защото опзнаването на себе си е един от най-трудните пътища на познанието... дори си мисля, че е невъзможно... няма как да се погледнеш отстрани... При общуването си с другите те разбират за недостатъците ти и погрешното ти мислене,защото имат различна гледна точка към нещата,докато ти си имашедна основна точка откоято гледаш и не разбираш за правотата на другите, за теб има една основна теза, която е най-истинната защото все пак сам си стигнал до този извод.
2. Иначе съм от втория тип - "посрещат по дрехите, но изпращат по ума"... винаги първото ми впечатление се съди относно дрехите... и затова много често е грешно, въпреки че всички казват,чето е най-важно. Все пак дрехите говорят много за човека, но не всичко. Амааа "изпращам по ума"...за който съответно трябва повечко време да опознаеш човека
Аз съм така
2. Вторите, посрещат по дрехите, но изпращат по ума.
Първо опознавам хората...и техния бит...а после и разбирам и научавам много неща от тях!!!![]()
Мразех се, но това чувство се охлади и изстина, изчезна напълно, защото беше от времето, когато бях запалена идеалистка. Сега ми е ясно, че противоположните понятия в морала са като "горе" и "долу" в буркан, търкалящ се по склона на планина към пропаст, осеяна с назъбени скали...
http://images.encyclopediadramatica.com/images/c/cd/Chris_Hansen_Says_Hi.gif[/img]
За мен няма никаква връзка между опознаването на себе си и тези типове хора, но както и да е, не знам от кои съм, може би от вторите...
КОлкото до опознаването на себе си- колкото повече се опознавам, толкова повече се мразя... КОфти е да осъзнаеш, че всъщност единственото специално нещо в теб е факта, че си "аз" и мислиш... Оттам нанатък- панаир на лошите качества...![]()
Много пъти съм си мислила, че ако срещна някой 100% като мен, ще го мразя от дъното на душата си... А не съм злобен човек по принцип... Никога не съм мразила нещо освен себе си, и то не е постоянно чувство...
1. Човек се ражда изморен и живее за да си почине.
2. Ако видиш някой да си почива помогни му.
3. Работата е свещена. Не я докосвай!
4. Когато изпиташ желание да работиш,седни и чакай да ти мине.
Да, определено!
![]()
![]()
Аз живея с мисълта че се познавам.
Е, всички се познаваме повече, отколкото си мислим, но не си признаваме всичко пред себе си по една или друга причина....
http://images.encyclopediadramatica.com/images/c/cd/Chris_Hansen_Says_Hi.gif[/img]
аз пък мисля че ще се намразя
пък и имам много черти за доискусуряване
поне си признавам
и не съм лицемерка
![]()
![]()
![]()
\
/
![]()
Адски относително е....
Light The Universe
По принцип съм от 2рите хора-По дрехите посрещат,по ума изпращат.
Аз мисля,че се познавам достатъчно добре,но все пак не бих се намразила.
Защо не всички отговарят на първия въпрос...
От вторите съм......или от третите.....
e kak kato se opoznaq shte se namrazq... poznavam se dostatu4no dobre.. moje da se bazikam kato si pisha na nika v skaip 4e se mrazq ama tva ne e tai... ti ako sebe si mrazish kak se o4akva da obi4ash drugite?!?!...........
Егати логикатаПървоначално написано от [B
![]()
![]()
![]()
![]()
http://images.encyclopediadramatica.com/images/c/cd/Chris_Hansen_Says_Hi.gif[/img]
Нека хората, които ме познават лично да кажат към кой тип хора спадам.
Сега си се познавам достатъчно добре и се понасям.![]()
от вторите..
как ще се намразя е хаахха за нещо което сама съм създала.. ахах хубаво или лошо аз съм си аз и не мога да бъда друга.. има моменти когато се мразя.. има и такива в които се обичам.. за виси кфа глупост съм направила хахаах ама в общи линии сме в добри взаимоотношения с другото ми аз хахахах даже си споделяме доста аахха
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
За какво ми е да се опознавам и да се задълбочавам в личността си, при условие, че не съм по-различна от другите? Наблюдавам хората, откривам някои сходни черти и стигам дотук.
мда, на моменти ми се е случвало да се мразя![]()
пхаххаа, а никой не каза да е от първият вид, каквито са повечето хора, уйърд
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....