- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- голямата любов
Кога разбирате,че сте срещнали верния човек в живота?Че той е любовта на живота ви и не бъркате "любовта" с харесването?А ако не можете да изберете истинския и направите най-голямата грешка?Винаги ли първата любов остава най-голяма?Какво е любовта за вас и бихте ли жертвали всичко в името на нейния успех?
Никога не мога да съм сигурна, че съм срещнала любовта на живота ми - някак винаги имам едно наум и не допускам хората твърде близо до мен. Не бих направила всичко за любовта - поне не все още... Де да знам - човек усеща. Не знам и аз.
Mi to si li4i we ;] bahti ako tva ne razbira6 az viangi razbiram koga e real ili e ebavka za ednoto ebane ........................pove4eto pati e vtoroto kiss ala bala
kafenca mafenca morenca kvo iska6 pove4e liubov za kvo ti e prosto za sporta
![]()
Konfucii kazva 4e vyv vseki umen 4ovek ima ne6to glupavo
Значи... опипваш хубаво лявата гърда. Отгоре над зърното търсиш буца. Има ли буца, тя е момичето.Първоначално написано от Анонимко
193Digital бан по ип и профил, системно 2 т.
Ако съществува, значи според мен би могла да бъде истинска любов. Нещата ми стават ясни от самото начало.
В самото начало на всяка нова връзка, всички са перфектни, всички са различни, всички са топ топ мацки. След 10 дни вече е поредната, която съм разкарал, щот е 'един дол дренки', като останалата част, не знаещи кфо искат още от живота. Не го казвам за всички, но повече от половината са такиа.
Ами според мен то неможе веднага да си проличи че си попаднал на точния човек за теб,всичко се доказва с времето си ... Е да аз бих жертвал всичко в името на човека в когото съм наистина влюбен...!!! Но ако ме нарани по най-долният и гаден начин, едва ли му бих простил за това,колкото и да страдам след това и да съжалявам !
Не е задължително да е била първата любов, а тази, която е била най-силна, най-истинска.
Когато това се случи просто го разбираш и то не след време, а на момента, усеща се.
Именно след време се усеща... Когато човек си дава равносметка за изминалото, за свършеното и за всичко, което предстои, едва тогава разбира, дали именно човека до него е голямата му любов... онази, която дава смисъл на всичко и без която всичко би било напразно. Точно тия първите моменти на трепет и разни пеперуди в стомаха могат да се изпитат винаги... Пък и не мисля, че първото усещане винаги е най-правилното. За да разбереш, че си срещнал правилния човек, не стига само да го видиш и да кажеш: "Той е!" Има хиляди други неща, които обаче се доказват с времето... защото именно времето е най-големия съдник и най-голямото изпитание за чувствата.Първоначално написано от koalka
Колкото до това дали първата любов е най-голяма... не мисля. Любовта има различни аспекти. Особено на възрастта на повечето тук (вече за жалост не мисля, че съм от тях) любовта е някак безгрижна... още по детски наивна и чиста. Това не я прави по-малко любов, но определено се различава от онази, която е с теб до края на дните ти.
За мен любовта е най-истинското нещо на тази земя... Но любовта като чувство, а не като някаква потребност да си с даден човек по 24 часа в денонощието. Не съм сигурна какво бих жертвала за нея, защото до сега не ми се е налагало, но определено ще направя всичко възможно, за да я задържа до себе си. Ако пък се окаже не дотолкова истинска... животът продължава... Има една хубава мисъл, която обичам да казвам: "Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро."![]()