Недовършена песен.

[Бунтар]

Бавно светът се разпада
сред злобен смях и фалшиви сълзи.
Болестта не знае пощада.
И плачем в надежда за по-добри дни.

Бавно светът се разпада,
обграждат те хора със празни души.
Жертви проклинат съдбата,
а ние преследваме по-добри дни.

Превръщат ни в едни от тях,
роби на чуждото име.
Принуден съм да живея в страх,
но този страх промени ме.
И СТАНАХ ПО-СИЛЕН ОТ ТЯХ!

Нима сме сенки на отминалите дни?
Ще бъдем ли това, което сме били?
Грешките на този свят
в бъдещето ни крещят!
Има ли смисъл да водиш борба?
Има ли смисъл да имаш съдба?
Има ли смисъл и смисъл да има?
Може би трябва млад да загина!

Този свят не е достатъчен за мен,
и мъча се, откакто съм роден.
На сивото бездействие във плен,
усещам, всеки миг е похабен!

Аз съм вредител ужасяващ на лицето на Земята ви,
бягащ в кръг в празния барабан
на револвера, насочен право в главата ми,
пръстът ми към спусъка е окован!

[Disorder]

Губи се ритъма на места, но като цяло ми хареса. Поздрав.

[_[LiFe-StiLe]_F]

харесва ми идеята :P има много вярно в написаното, стига човек да се позамисли малко

Можеш, а трябва ли млад да загинеш?
Ако този малък объркан изнасилен ипренаселен свят не ти е достатъчен , тогава какво ли
да кажеме "ние с гайдите"..
За съжаление само с този разполагаме(ако изключим света "Отвъд", който е Винаги и Навсякъде... но "там" на нищо не можем да се научим, затова са ни пратили тук.
Поздравление за първите два и половина куплета
и за това:

Нима сме сенки на отминалите дни?
Ще бъдем ли това, което сме били?
Грешките на този свят
в бъдещето ни крещят!
Има ли смисъл да водиш борба?
Има ли смисъл да имаш съдба?
Има ли смисъл и смисъл да има?

по-силно е от всичко останало взето заедно.(имхо)
п.с. не разбирам нищо от литературна критика.
просто написах каквото ме развълнува в творбата ти.

имаш талант да преплиташ думите в смисъла
и обратното.
Развивай го и не се притеснявай да хвърляш бисери в коша..
ще се върнат при тебе ошлайфани.