Еми още една моя простотия...

[SavE`ME`FroM`MyselF]

И нима не те боли?
Всеки път щом тя те погледне с толкова тъжни очи.
Нима не те е страх,
че оставяйки я ще извършиш грях?

Ще оставиш ли ти всичко свято
от тъга да бъде прокълнато?
Злокобно прегърнато от тъмнината
с ръка нежно привикано от самотата.

Ще оставиш ли момичето във гроба празен?
От скръбта и мрака така строго пазен.
Ще я оставиш ли ти нея- твоята любов?
Ще и обърнеш ли гръб без да чуваш нейния зов?

Ще я оставиш ли там гдето човешки крак не стъпва?
И там където всеки сам помръква.
Сама да плаче, да ридае,
без да може за грешките си пред теб да се покае.

Че лъжи изричала е,
и болка причинявала е
пред тебе да признае
преди смъртта със глас злокобен да я приласкае.

И нима за теб не значат нищо риданията нежни
и ръцете, протегнати към тебе, белоснежни?
Оставяш я, обръщаш гръб,
но знай погълната ще бъде тя от вечна скръб...
Е ако ви се занимава може да си кажете мнението...

[~|SwEeT_MiStaKe|~]

мн ми харесва Зори

[Disorder]

Опитвайки да измислиш подходящи рими, тотално си забравила за ритъма. И двете са важни и за да бъде едно стихотворение хубаво трябва да им обърнеш внимание. Поздрав.

[olive_oil]

страхотно е! Бас ловя, че ще има разплакани от него! =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D> =D>

[SavE`ME`FroM`MyselF]

Опитвайки да измислиш подходящи рими, тотално си забравила за ритъма. И двете са важни и за да бъде едно стихотворение хубаво трябва да им обърнеш внимание. Поздрав.

Мерси за искреността.
Дани олив ойл мн ви благодаря за милите думи.

[$tedinka$^^^26@05!!!!!]

Страхотно е ...наистина е от най-добре написаните стихотворения които съм чела наистина е превъзходно..нямам думи да кажа как ми въздейства това...