Смърт- моя спасителко.
колко пъти ме лъжеш че си дошла да ме приютиш?
Смърт- моя заветна приятелко.
Колко дълго ще те чакам да ме подслониш?
Спасител единствен си ми ти смърт моя,
кога ли ще потъна аз в прегръдката твоя?
Колко напразни лъжи ще породиш?
Отново страховете ми да възродиш.
Колко още пеперуди ще се преродят
рогата ти неостри да прикрият.
Колко още чужди имена
ще положиш ти на смъртни знамена?
Колко надгробни камъни ще надпишеш
само сърцето ми пак да излъжеш?
Колко гроба още ще ми покажеш
само че си по силна от мен да докажеш....
Пак ще ви помоля да си кажете мнението..
В моя свят объркан от бяла светлина,
вслушвам се аз в бялата тишина
спокойствието ме обгръща,
и белият ми свят пак ме прегръща.