Той е колкото мен, на 15.Държи се добре с мен, закачаме се,уж сме приятели.Само че отскоро аз се влюбих в него, не съм му казвала, но мисля, че се досеща.Поведението му е такова, че оставам с впечатлението, че и аз не съм му безразлична-комплименти, закачки, случайни докосвания.И днес гръм от ясно небе-"А как ще я харесвам тая, гледай я ква е, свясно момиче?, да бе, точно"Не издържах. Разплаках се, а той не се усети за какво плача.Убидно ми е не само за това , че да кажем не ме възприема като момиче, с което би могъл да има връзка, а за презрителното му отношение, защото от тези думи останах с впечатлението, че даже и за приятелка не ме зачита. Винаги се стремя да му помогна с каквото мога,а той как ми се отблагодарява?
И друг път ми се е случвала подобна история.Защо???Никога ли няма да си намеря приятел?Винаги ли ше ме унижават?Къде е проблемът, умна съм, с прилична външност, добра съм с хората..Защо така се получава, че не мога да си намеря приятел?Винаги ли ще съм сама бе, мамка му