Не искам вече празни обещания-
достатъчно звезди ми подариха.
Омръзна ми чаровното мълчание
след клетва цял живот да ме обичат.
Не искам да ми казват дали трябва
душата си пред някой да разголя.
Аз зная, че те има. Още вярвам-
за тебе, принце, цял живот се моля.
И нищо, че ще бъдеш само в моя
измислен свят от бяла самота,
когато ме повикаш ще съм твоя,
отпъдиш ли ме тихо ще умра.
Не искам вече да заменят рози,
за отговор на глухото „прости.”
Не искам и да чувам, че „не може”-
ще бъда с теб, дори да ме боли.