Един живот не стига,за да бъдеш добре,
един живот не стига да направиш нещо от сърце,
дали си струва да се боря, да гледам ли напред,
дали има смисъл да говоря,дали да съм до теб,
обръщам се назад и правя равносметка,
поглеждам,уплашено и виждам много тъжна гледка,
за какво съм живял,и къде са ми мечтите,
къде отиде слънцето,защо са черни дните.
Да остана тука или избягам на далече,
уморих се от всичко,няма нищо смисъл вече,
дали в тялото ти пулсира моето сърце,
дали когато кажа "Сбогом" нещо в мене ще умре,
днес моята мисъл лети към онзи миг,във онзи час,
във който аз открих че ти си всичко,мое второ аз,
не искам да се будя от красивия сън,не искам,
аз да бъда вътре а ти да бъдеш вън.
=D>