Желания

[$tedinka$^^^26@05!!!!!]

Живях така сякаш никога няма да умра,
а ми се иска да умра така сякаш никога не съм живяла!
И никой не ще ме потърси и никой не ще тъжи за мен!
Защо тогава да не си замина от този свят ледено студен?
Нима аз вече не изпях тъжната си песен,
нека направя за другите светът по-красив и по чудесен!
Не мога вече да живея обгърната във мрак и болка,
не искам вече да се смея и да дишам аз не мога…
Защо очите ми пресъхват?
Защо сърцето ми гори?
Защо не мога да изкажа свойта болка?
Защо не мога да пролея повече сълзи?
Искам вече да си тръгна и бавно аз под камъка студен,
болката своя искам да изтръгна, да се освободя от нейният ужасен плен!
Искам бързо всичко туй да свърши за да не се мъча пак,
в изпълненяия с болка и умора ,черен и ужасен свят!


Знам че в първите два реда няма много рима ...ама кво да се прави!

[djeini]

Mnogo e krasivo kefi me.

[Disorder]

Mnogo e krasivo kefi me.

Не се и съмнявам. Сега не се обиждай, че пак ще проявя комплексите си, но не ми е ясно никой ли не се интересува от това едно стихотворение да е БЛАГОЗВУЧНО? Защо толкова държите на римата, като не се чете гладко? Както се казваше в една реклама "всичко е от значение," така че обръщайте повече внимание за доизпипването на стиха.
Поздрав.