Когато нещата не вървят..

[bungle]

всеки трябва да поеме по своя път, нали така ?

А ако не сме достатъчно силни, за да го направим , какво е решението за нас ?
Да съберем смелост?
Ами, ако наистина това е любовта на живота ни ?

Да се постараем да я спасим ?
А ако всичко се проваля.. ?

Или пък да оставим нещата така..
Вие кажете..


От 2 седмици не съм имала ден без скандал. Независимо дали правя нещо по въпроса или не. Независимо дали се извинявам и поемам цялата вина върху мен.. И вече започвам да се чудя.. Наистина ли обичам ?
Ужасно е, всички тези глупости ме разколебават. Моите провали ми пречат..
Дайте да направим една дискусия. Да измислим програма за предотвратяване на скандали, за лекуване на болни сърца и превръщане на сълзите в изумруди..
Ееееееееех, майка му стара...

[bungle]

Толкова ли ви мързи да заформим една дискусия ?
Аре кажете какво вие правите, когато видите, че нещата се преебават.

[djeini]

Az kato ne vurvi kato pulna buzla se izmukvam purva.

[ABSOLUTme]

И ние се караме.И ние крещим.И аз понякога не намирам смисъл.
Гледам обаче да правя следното - когато много ме сърби езика да кажа нещо цинично(а това е почти винаги ),просто си хапя езика или броя до десет...и все пак една истинска връзка не протича гладко,знаеш..

[Ice_Queen]

всеки трябва да поеме по своя път, нали така ?

А ако не сме достатъчно силни, за да го направим , какво е решението за нас ?
Да съберем смелост?
Ами, ако наистина това е любовта на живота ни ?

Да се постараем да я спасим ?
А ако всичко се проваля.. ?

Или пък да оставим нещата така..
Вие кажете..


От 2 седмици не съм имала ден без скандал. Независимо дали правя нещо по въпроса или не. Независимо дали се извинявам и поемам цялата вина върху мен.. И вече започвам да се чудя.. Наистина ли обичам ?
Ужасно е, всички тези глупости ме разколебават. Моите провали ми пречат..
Дайте да направим една дискусия. Да измислим програма за предотвратяване на скандали, за лекуване на болни сърца и превръщане на сълзите в изумруди..
Ееееееееех, майка му стара...

Миличка,
и аз съм така..само че ти си добре..при нас е от 8 месеца...
преди 6 бяха непоносими скандали..и постепенно сега са дърпания или караници,но не така сериозни..
и се караме през ден..всеки ден..просто..ад е..
а го обичам,много го обичам..
не се отказвай!просто си кажи майната му - ако не съм опитала,няма как да разбера че е можело да се оправи!
Да може да не си сигурна в себе си,или в него..но имай търпение!

[LuckYme]

Ами когато нещата не вървят, не бързам да ги прекратявам. Опитвам се да разбера къде е причината и къде се къса нишката. След това се опитвам да отстраня проблема. Не се предавам без борба. Ако след всичко това видя, че вече наистина няма никакъв шанс или надежда, чак тогава може да сложа точката и да продължа напред. Опитай се да разбереш къде точно е проблема , може и да има изход без да се стига до крайности

[Ice_Queen]

Бънгъл,лягай миличка!
Както е казал народа - утрото е по-мъдро..

Спокойна от мен!

[Skullbreaker]

Еми добре. Ако искаш дискусия , може да стане. Ето моето мнение:

Погледни човека.Отърси се от всякакви мисли.Затвори очи.Представи си половинката си без скандали без нищо.Все едно го/я срещаш за пръв път.Какво почувства?

[vivian]

vav vsqka vrazka ima karanici po princip.ima momenti,v koito moje mn da se iznervqme i da se karame.no az vqrvamm,4e vsi4ko preminava i ne si tragvam,ako naistina obi4am 4oveka i darja na nego.ako sled poredniq kriti4en moment v edna vrazka se otkazvame,nqma da imame mn prodaljitelni vrazki...

[Котарана]

Като каза скандали.Всеки път когато се видим с моя все за нещо се сдърпваме после започват едни мили думички и целувчици до след малко когато пак се започне с караниците.И то вече няма за какво да викаме и почваме да се караме за някви незначителни неща.Опитвам се аз да отстъпвам по често и да не обиждам и да казвам думи за които ще съжалявам после ,защото иначе няма оправия той просто няма да отстъпи и така вече сме си свикнали че чак не ми прави впечатление

[Digital]

Нека поревем заедно.

[KisskilleRcHe]

Ами незнам аз с нея се карам само мн важни неща. Иначе вече не се караме толкова честно.

[koalka]

Ако си отидеш сега, без да си направила нищо по въпроса, без да си опитала да оправиш нещата, може би ще изпуснеш шанса наистина за любовта на живота ти.Не можеш да не знаеш дали го обичаш.Защо се карате толкова много?Не може ли просто като виждаш, че тръгва да се ядосва, да му кажеш едно "обичам те" и "не искам да се караме, защото искам да сме щастливи" и може би нещата ще се оправят.

[BAYO]

Всеки трябва да поеме по своя път, нали така ?

Да, рано или късно, във 90% от случайте така се получава.

А ако не сме достатъчно силни, за да го направим , какво е решението за нас ?

Ако не сме достатъчно силни, започваме една борба, срещу самите нас, в която борба си втълпяваме, че дори и всичко да е приключило, то все още може да се спаси някаква частичка, от цялата тая любов. Аз лично се отказвам много трудно от човек, който съм обичал с цялото си същество, с цялата си душа и сърце.

Да съберем смелост?

Да, събираме смелост за това, което ни предстои, безмислена битка, изгубена война, но просто се настройваме за нещата, да са такива, каквито ние бихме искали да бъдат.

Ами, ако наистина това е любовта на живота ни ?

Ами, ако наистина е тя, едва ли човек, който я изпитва, би се примирил с лека ръка.Аз лично си гоня целите до дупка и се отказвам само тогава, когато ме наранят по всяк'в възможен начин, като се отдръпнат от мен на 100%, когато контактите ми с този човек приключат по всевъзможни начини. Спираме да се виждаме, да си говорим, на живо и по телефона, по скайп, чат или каквото и да е било. Далече от очите, далече от сърцето...

Да се постараем да я спасим ?

При всички положения. На 100% правим опити, за да спасим и малкото, което е останало. Опитваме се да съживим нещо, което другите казват, че е умряло, че си е отишло завинаги, но аз вярвам и в невъзможните неща и знам, че когато човек иска нещо с цялото си сърце и душа, то може да стане реалност, да се възкреси от пепелта.

А ако всичко се проваля.. ?

Еми не се отказваш просто! Просто нещата не винаги са лесни за нас. Съдбата се намесва и иска да усетим и разберем нещата от живота по трудния начин. Но така ставаме хора. Истински, реални, гледащи на живота през други очи. Без значение, колко ще страдаме, идва ден, в който щастието, колкото и да е кратко, почуква и на нашата врата с усмивка.

Или пък да оставим нещата така...

Еми понякога е писано, дори и когато двама човека се обичат, опитвате ,опитвате милиони пъти, но така и така не се получава. Но както се казва, или поне както аз обичам да казвам, аз ще продължавам да те обичам, докато не дойде деня, в който ще те забравя от самосебе си, понеже когато си настроен от вътре, да не оставяш тоя човек, да не искаш да го забравяш, колкото и да се опитваш да го направиш външно и физически, не се получава. Когато някой донесе истинската любов в сърцето ти, едва ли ще искаш да го изгониш от там. По-скоро ще направиш местенце в сърцето ти, в едно ъгълче, където любовта ти към него/нея винаги ще те топли през студените зимни вечери.

Дано съм бил изчерпателен

[sh3_1s_7h3_0n3]

всеки трябва да поеме по своя път, нали така ?

А ако не сме достатъчно силни, за да го направим , какво е решението за нас ?
Да съберем смелост?
Ами, ако наистина това е любовта на живота ни ?

Да се постараем да я спасим ?
А ако всичко се проваля.. ?

Или пък да оставим нещата така..
Вие кажете..


От 2 седмици не съм имала ден без скандал. Независимо дали правя нещо по въпроса или не. Независимо дали се извинявам и поемам цялата вина върху мен.. И вече започвам да се чудя.. Наистина ли обичам ?
Ужасно е, всички тези глупости ме разколебават. Моите провали ми пречат..
Дайте да направим една дискусия. Да измислим програма за предотвратяване на скандали, за лекуване на болни сърца и превръщане на сълзите в изумруди..
Ееееееееех, майка му стара...

Сега поемаш цялата вина в/у себе си, но докога? 1-2-3-5-10 пъти... и после? Едно, че омръзва, второ, че не може ВСЕ ти да си виновна... идва един момент, в който си казваш - майната му, писна ми... Струва ли си да се тормозиш постоянно, да страдаш..да се надяваш, че нещо ще се оправи, че това е временно... или просто прощаваш вече по навик? Наистина ли го обичаш? Или просто и това е някакъв навик... връзката, която се е превърнала в..ежедневие...рутина... еднообразие...скука, която разнообразявате с чести глупави спорове и караници натоварващи ви психически и емоционално и двамата. Дали пък не ви трябва малко почивка? Седмица, да речем. Един без друг... всеки прави каквото си иска... и след като изтече се събирате и се разбирате...

Програма за предотвратяване на скандали...пхах де да имаше... има разни неща, които биха могли да се избегнат или да се прибавят към взаимооотношенията. В крайна сметка всичко зависи от скандалите... какво/кой ги е породил... защо... как е можело да се предотврати и т.н.

Аз примерно като съм крива и като не съм в настроение си го казвам директно... и предварително Му се извинявам ако кажа/направя нещо, с което бих могла да го обидя/нараня.

Но като цяло е добре да не се изпада в дребнавости и да се карате за глупости...щом има вариант скандалът да бъде избегнат - нека бъде... една караница по-малко е добра дошла

[bqsna_teenagerka]

виж како bungle едвали аз мога да кажа нещо умно...не съм пораснала още и нямям кой знай какъв мозък но ще се пробвам да дам мнение все пак ...в този живот,не знам защо но ние хората не можем без скандали това просто си ни е в кръвта като наркотик е...не можем без да спорим без да се караме...важното е при такива ситуация да се опитаме да замъл4им да се усъзнаем...и да спрем преди да е станалио късно да кажем на отсрещния-извинявай,за думите които изрекох не ги мислих наистина!...и спора да се прекрати...освен това всеки един спор скандал караница трябва да ни прави по силни...да се поу4им от него и пове4е да не правиме грешката да повдигаме този въпрос.Не трябва такава 4овешка глупост да застава срещу добрите отношения между хората!....'като паднеш стани и продължи напред запомни падането за да не падаш пак...'

[malkoto_sladur4e]

Ами аз и моя приятел незнам точно колко време ама една седмица го сложи всеки ден се заяждахме и се карахме и аз бях мн тъжна,ама се заяждах Обаче...от вчера вече няма заяждане,няма нищо лошо (да чукна на дърво)...и всичко си е нормално и супер....та мисълта ми е,че 99% и при вас е това и ще се оправите,просто сигурно сте изнервени или натоварени.....Нали знаеш,че като имаме някакъв проблем винаги си го искарваме на най-близките и на тия които най-малко го заслужават,така че нищо не е свършило при вас....след няколко дни бас ловя,че вече вс ще е ок

Az li4no sym izcqlo na mnenieto na BAYO ( bravo pi4 ! ). Toi suvsem qsno se e izrazil, ako tova vduhnovenie ne stiga bih preporu4al gore6to da pro4ete6 "Hamlet" na vseizvestnia angl. pisatel. Men me vduhnovi predi 1-2 god da ne se otkazvam ot ni6to dano yspee i pri teb (vsi4ki sme razli4ni ). No da znae6 4e te podkrepqm kakto i vs ostanali