Май аз се усмелявам да напиша първи нещо в тая тема.

Ще ти кажа нещо. И така, след като виждаш, че повечето работи не вървят, сигурно сте в застой, или даже може би сте тръгнали назад, тва не тря да те смущава кой знае колко. Давим се от тая любов, защото сме на такава възраст. Мислим си, че света и всичко свързано с него се върти около нея - любовта. Но както казах, това е от периода, в който се намираме в момента. Знаеш ли, че времето минава адски бързо, направо лети. И когато тва време отмине, ще си спомняш само за това, какво си правила, когато си била на еди колко си. А и така и трябва да бъде. В живота на човек, любовта присъства, но не винаги. Има и други неща, на които трябва да се обърне внимание. От детството, от самото начало, в което се раждаме, сме обградени с обич и идва период, в който искаме да даваме любов на себеподобните. Както виждаш във форума, има много грешки, които правим, но от тях се учим. И така ставаме по-добри хора. Но тая обич я даваме на чужди хора, такива, каквито не познаваме в началото и в следствие на контакти м/у нас, ги опознаваме, но не изцяло, даваме им всичко, на което сме способни, а после ни боли. Ами това е така, защото в повечето случай, тази част, която не сме опознали, се отцепва, гони други интереси, не споделя възгледите ни и мислите ни. Но както казват "Каквото повикало, такова се обадило". Но тва не е повод да се отказваш от целите си, от това, към което се стремиш да запазиш всеки ден. Може би е най-добре да приемем нещата такива, каквито са в момента и да си извадим поуки. И още нещо, което съм запомнил от майка ми. Тя казваше, че е трагично загиването на прекрасното при сблъсъка му с действителността. И тва е действителността. Ти си се сблъскала с нея, не можеш да я отречеш.

В заключение само ще кажа една една мисъл от една книга, която, когато си отида един ден, искам да бъде с мене.

"Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен." Пауло Куелю - "Алхимикът"