- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Мега гадно ми е ...и ..
Писах.. :
Искам да съм някъде сама.. да потъна в тишина.Да затворя очи и да потъна в мечти.
Но къде са те.Кой ми ги отне..Кой взе пламъка на моето сърце..кой така безпощадно ме прокле...не знам...
Само смърт около мен..Някакъв свят заблуден.Хора с изкуствени лица.С камъни вместо със сърца..................
Искам да избягам..да изкрещя.Да се спотая в тъмнината
На деня,на ноща..Но няма ключ , няма врата...нима сънувам сега....
Имах нужда някой да ми подаде ръка.Да ме издърпа от пропастта.Да ми върне светлината , цвета и цветята.....
И пак стоя сама.Кълняйки съдбата , молейки за свободата.
Каква свобода?Нима на душата..Не.Тя е окована за вечни времена..
Нима се живее само с надежди за хубави неща,времена?
Ами ако и надеждата умре..ако и тя те предаде..
Затварям очи и пропадам незнайно къде..Има ли кой да ми покаже пътя..да ме заведе..на там..накъдето и аз не знам...
Боли ме . Боли ме пак. Боли отново..Раните зеят сякаш съдрани жеското ..отново..
Надеждата нали няма да умре..Заедно със моето сърце..
2 т. от правилника. Бан на профил
Искам да съм някъде сама.. да потъна в тишина.Да затворя очи и да потъна в мечти.
Но къде са те.Кой ми ги отне..Кой взе пламъка на моето сърце..кой така безпощадно ме прокле...не знам...
....
Искам да избягам..да изкрещя.Да се спотая в тъмнината
Мн мн хубаво е.. =D> =D>
just a kid۵
ako ne etaina spodeli za kvo se 4uvastva6 taka a btw tva deto si go napisala e mn hubavko
Съжалявам ,но са лични причини.
2 т. от правилника. Бан на профил
Мила..съжалявам, че ти е тъжно.. Ммм...пишеш много хубаво.
Mnogo e tajno No e i mnogo hubavo
А бе отдавна, беше тъжна вечер.
Поредната... Да знаех само аз,
че в утрото не ще те видя вече,
че ще бъдеш мъничка звезда...
замисляли ли сте се някога от какво се ражда Изкуството?
Дали някой който се радва тук и сега на Живота му остава време да твори нещо от нищо?
"да видиш ти как край с на4ало
се сливат с мъка в пустота"
Ако на Бог не му беше мъ4но да бъде сам, дали би му хрумнало да създаде целия свят?
оже и да греша,
но за мен изкуството е аварийния изход за Душата, която страда,
но не иска да се примири с това страдание, разнищва го на съставните му 4асти и го преде и го су4е, докато не превърне това страдание ако не в Щастие, то поне в Красота, която да може да сподели, с надеждата да предизвика Щастие..
(защото от това да споделяме суровите си страдания никой по никакъв на4ин няма да се по4увства по-добре, нали?)