Забрави ли колко те обичах
или как всеки ден в теб се вричах.
Забрави ли как ти бе Бог за мен,
как вярвах, че ти ангел си роден.
А може би не си го знаел
и няма как за мен да си се каел.
Може би не си разбрал колко те желая
и как от обич коя съм не зная.
И ти ще бъдеш рицар в мойта бяла, тиха самота
Ще бъдеш сън или несбъдната мечта.
Сега да моля няма смисъл дори,
ти си част от мойте студени дни
Винаги си казвам, че отново няма да плача.
Повтарям си няма от болка да се влача.
Дори от очите да не потичат сълзи,
ръце протягам за да уловя нечии мечти.