С приятеля ми сме заедно от няколко месеца, но обстоятелствата са такива, че прекарваме на 3-4 седмици по десетина дена заедно. Познаваме се от по-отдавна. Много сме близки. Когато не сме разделени прекарваме много време един с друг и вярвам, че и двамата се чувстваме чудесно (поне и той така казва) Обичам го, знам, че държи на мен...искам да му вярвам, че ме обича. Във връзката ни аз изразявам по-явно чувствата си. Та, когато сме заедно, всичко изглежда чудесно...но той не иска да излизаме вечер...приятели, кръчма, дискотека, парти - каквото и да е. Нямам нищо против да сме с неговата компания или в което заведение той каже. Не. Първо ми излизаше с разни странни извинения, а накрая ми каза "Когато съм с гадже никога не мога да си прекарам забавно. Винаги си е било така." И толкоз. Стана ми страшно криво. Преди реално да имаме връзка излизахме много често вечер...никога не съм смятала, че не се забавлява. Никога не съм му пречела. Когато сме далече и аз излизам вечер и него го няма, не мога да се забавлявам - липсва ми, нямам желание да ходя никъде щом не може да е с мен (аз че ходя - ходя...но не е същото). А той...заедно сме за 10 дена (не е като винаги да се мъкна с него)...и не можел да се забавлява. Не би ли трябвало ако държиш на някого, имаш нужда от него, липсва ти (и отгоре на всичко сте толкова време разделени)...да искаш да сте заедно навсякъде, да се чувстваш по-добре, когато е до теб...аз така го разбирам. Искам да го обсъдим - той не знаел как да го обсъди, така си било, такъв си бил... Разбирам, че сме различни хора, но все пак...

Момичета, чували ли сте някога подобно нещо, от човек, който би трябвало да държи на вас?

Момчета...има ли причина, поради която не бихте искали да излизате с приятелката си вечер? Моля, обяснете ми тая ситуация от мъжка гледна точка, защото за мен е непонятно...