Доколкото четох различните мнение ,повечето бяха от това да се бориш и да не се бориш ,заедно с различните изходи . Попринцип ти трябва да си решиш,все пак всеки човек се учи. Аз мога да ти кажа от мой опит.
Имах една приятелка ,бяхме се запознали и тръгнали . Ходихме близо 3 4 месеца и се разделихме ,но аз знаех и донякаква степен още го знам че тя ми е 1вата и можеби последната любов. След раздялата ни ние не се бяхме виждали много време ,в последствие на нещата и на времето ние се оправихме и станхме възможно най-добрите приятели ( бях я превъзмогна, но такава любов никога неможе да се загуби ) След близо година или 2 се започна отново аз просто не можех да издържа ден без нея ,ден без нейната компания. Сигорно знаеш какво говоря. Това е добре, защото вие сте заедно и донякаква стенеп ти изпитваш облекчение от това. Но идва момента когато тя си намери приятел ,тогава става лошото ,защото ти си най-добрият и приятел и тя можеби незнае ( но подозира ) за чувствата ти, и започва да ти разправя истории ,какво са правили или пък да търси съвет за някой проблем ( като добър приятел ТРЯБВА да се държим като такива ,колкото и да не искаме ). Да продължа историята ,извинявам се че се отклоних малко
После аз не издържах и реших да и споделя мойте чувства ,но неисках това да стане по нормалният разговор и т.н. исках нещо по как да го кажа "екстравагантно" , поръчах огромен букет с писмо да ги доставят до тях. От тук нататък няма да разказвам какво се случи ,защото бях не умрял еми незнам за в порядака от 4 до 5 месеца. Работата е такава че не излезе нищо и в течение на обстоятелсвата не си и останахме приятели.
Това което исках да ти кажа е другият изход от тази ситуация.
В момента отново съм в същата дилема и както минах един път това нещо незнам дали ще успея някога да повторя тази моя "грешка", макар да искам ужасно много. Надявам се да съм ти помогнал.