Дон Жуан, Казанова???

[Alex___f]

Някай, ако може да ми даде някаква информация за тях, за живата им...ще съм много благодарна. И ако може някой да каже измислица ли са или са съществували???

[Shadow_Walker]

Дон Жуан е опера мисля, че от Моцарт
Но съм сигурен, че е опера.Знам, че главният герой-Дон Жуан е имал прототип..., но това не значи, че наистина е съществувал.

[iNl0Ve_wItX_liFe]

Дон Жуан и Каанова са един и същи човек 0 учихме го тая година по музика!

[AliceSw]

абе Казанова как да е Дон Жуан?!?

Казанова е ист личност, живял в Италия, завършва живота си във затвора във Венеция...имаше нещо свързано с моста на въздишките

за Дон Жуан вече не знам....

[iNl0Ve_wItX_liFe]

абе Казанова как да е Дон Жуан?!?

Казанова е ист личност, живял в Италия, завършва живота си във затвора във Венеция...имаше нещо свързано с моста на въздишките

за Дон Жуан вече не знам....

Значи оная по музика мн яко ни е изпързаляла

[rosskata]

Казнова е историческа личност. Намерих му една биографийка но е на английски.http://en.wikipedia.org/wiki/Casanova

Дон Жуан е легендарна личност. Според първите легендибил някакъв зъл прелъстител и дори изнасилвач, който убил бащата на една от своите любовници. Сл;ед това веднъж докато минавал през гробището, призракът на убития баща го поканил на вечеря. Той не искал да откаже, за да не загуби честта си и да се покаже страхлив. КОгато обаче се ръкувал с призрака, той го завлякъл право в ада.
В по- нови интерпретации Дон Жуан се превръща от зъл прелъстител в нежен любовник и символ на любовта и удоволствията.

[Shadow_Walker]

Казнова е историческа личност. Намерих му една биографийка но е на английски.http://en.wikipedia.org/wiki/Casanova

Дон Жуан е легендарна личност. Според първите легендибил някакъв зъл прелъстител и дори изнасилвач, който убил бащата на една от своите любовници. Сл;ед това веднъж докато минавал през гробището, призракът на убития баща го поканил на вечеря. Той не искал да откаже, за да не загуби честта си и да се покаже страхлив. КОгато обаче се ръкувал с призрака, той го завлякъл право в ада.
В по- нови интерпретации Дон Жуан се превръща от зъл прелъстител в нежен любовник и символ на любовта и удоволствията.

А точно.И някой го е направил на опера.По музика веднъж гледахве от нея

[koalka]

Моста на въздишките е във Флоренция(не съм много сигурна) и е свързнан със затворниците, които за последен път вдишвали чист въздух, преди да бъзат затворени завинаги.

[AliceSw]

Мостът е във Венеция, за това съм сигурна, но имаше някаква история, за Казанова, когато минавал по този мост...или беше опитал да избягал от затвора...не я помня, а не мога и да я намеря...

[koalka]

Ммм да, права си-във Венеция е.

[Alerta]

Всъщност да, Дон Жуан е легендарна личност, но легендата се основава на истински факти за истинска личност.
Намерих нещо за него, но е кратко.

Името на Дон Жуан обикновено предизвиква една и съща реакция - двусмислени усмивки и спомен за някой и друг филм по темата. В по-добрия случай - асоциации за творби на Молиер, Моцарт, Байрон и мнозина други, вдъхновили се от легендата за прочутия разбивач на сърца. Но както с много други личности в историята и неговият образ е силно изкривен от потомците му. Оказва се, че истинският Дон Жуан съвсем не е бил такъв повърхностен плейбой, за какъвто го мислят повечето хора. Той наистина е бил ценител на женската хубост, но призванието му е било друго - религията.
Днес никой не би си спомнял за Дон Жуан, ако не била една палава монахиня от неговото обкръжение. Защото прочутият по-късно изкусител искал да стане свещеник. Роден в средата на XVI век в Севиля, той е изоставен от родителите си и даден в манастир. Това е времето на Златната епоха в Испания, когато откритията в Новия свят изливат реки от злато. Затова майка му проявява за първи и последен път загриженост към него, като решава, че с богатството си църквата ще съумее да

отгледа подхвърленото дете

Така Дон Жуан отраства в обкръжение на религиозна строгост и до 17-ата си година е убеден, че иска да служи на Бога. След това желанието му не се променя: променя се само божеството, на което се прекланя. До края на живота му нежният пол остава кумир, заради който е готов да жертва всичко. Обратът в амбициите му настъпва случайно, когато една скучаеща монахиня решава да прилъже момчето, което я привлича с романтичните си, черни като катран къдрици и свенливи маниери. Преживяната нощ се оказва истинско откровение за Жуан - той напълно забравя желанието си да стане свещеник и не се появява на нито една сутрешна молитва. В това не би имало нищо осъдително, ако не била една дребна подробност, която той често забравя - няма никакви пари. И като пълен бедняк няма друг избор, освен да се подчинява на хората, които му дават подслон и храна. С артистичния си нрав младежът лесно би могъл да играе и двете роли: на набожен служител денем и на разюздан влюбен през нощта. Но една

възрастна монахиня, озлобена от самотата си

издава похожденията му и той е изхвърлен светкавично от манастира. Тук отново се намесва прословутият му късмет, който не го оставя никога - в първата кръчма, в която влиза, той среща маркиз Дела Мота, прочут както с пиянските си изстъпления, така и с благотворителността си. Трогнат от разказа на Жуан за липсата на родителска ласка и безрадостно детство, той го взема за свой слуга. Малко по-късно, впечатлен от острия му ум и проницателност, го праща в различни кралски дворове като шпионин. Успоредно с това го обучава как да очарова хората, за да разбира по-лесно техните тайни. Така Жуан шлифова вроденото си очарование и придобива маниери, които го правят желан гост и в най-аристократичните среди. С протекциите на маркиза той е приеман навсякъде, среща се с десетки представители на светския елит и бързо си създава име. Малко след като навършва 20-ата си година той минава за един от най-ослепителните младежи в Севиля, в чието лице никой не би разпознал предишното мърляво подхвърлено дете, което се срамува от хората и се чувства най-добре, когато

гризе къшей хляб в някой ъгъл

Жуан обаче никога не забравя откъде е тръгнал. Именно на тази непринуденост и пълна липса на надменност се дължи успехът му сред жените. Славата му не е резултат на любовните му умения, твърдят историците, защото такива имат още десетки хиляди мъже. Силата на чара му се крие в умението му да изслушва, да помага и никога да не забравя хората, които са му помогнали.
Несъмнено влияние оказва фактът, че по това време половината от жените в Испания са вдовици или самотни годеници поради многото несекващи войни. За това свидетелстват десетки документи, включително и писмата на Андре Навагеро, посланик на република Венеция през този период. Немалък е и броят на загиналите в морските стихии, както и на емигриралите към новите земи. Това че Жуан, който слага пред името си частицата Дон, без да е благородник, няма големи пречки в кариерата му на съблазнител. "Рзгневени благородници и свещеници често се питат как е възможно тези жени тъй лекомислено, с такава настървеност да погубват честта на своите съпрузи или бащи, като се лишават от невинността си - пише Жуан в своя дневник през 1593 г. - със сигурност техните лутания още повече ще се задълбочат, ако аз проявя благоразумие и запазя в тайна моите постижения. Но ще разкрия причината за моя успех сред жените: тя не е свързана нито с богатството, нито с титлата, нито с красотата на мъжа.

Единственият ключ, който съм използвал

за да прониквам в спалните на жените, е познаването на тяхната неумолима жажда за живот. Най-голямата сила в този свят - по-голяма от силата на кралете и папите - е желанието на жената. Любовта, както ни учат духовниците, господства в Рая. Но нима Желанието не управлява Земята?..." Хедонистичната философия на Дон Жуан явно го прави известен за изключително кратко време, защото още приживе за него се разказват легенди. В тях се преплитат реални факти с фантазия, но това не пречи самото споменаване на името му да предизвиква трепет на любопитство и желание. Може би, за да ликвидира този ефект,

Инквизицията го подлага на преследване

Това е времето, в което Църквата репресира яростно всичко, което е извън правия път, включително и проявите на любовта. Според историците това е една от причините записките на легендарния съблазнител да останат в тайна. В тайна остават и много факти от живота му, поради което мнозина мислят, че той е измислена личност. През 1835 г. французинът Луи Виардо доказва, че съблазнителят действително е съществувал - под името Хуан Тенорио, което по-късно е възприето с наложилото се произношение Жуан. За обвеяната му в романтична слава личност безспорно принос имат и много творци, вдъхновили се от живота му: от драматурга Молина, който пръв създава творба за него, до Молиер, Моцарт, Байрон, Пушкин, Дюма, Лист, Мериме, Бодлер, Щрус, Блок, Камю, Аполинер, Де Унамуно, Макс Фриш и мнозина други. Значителна популярност придобиват и филмите с участието на Джон Баримор, Ерол Флин, Дъглас Феърбанкс, Марлон Брандо и Джони Деп. Всички те напомнят за опасните приключения на прочутия съблазнител, който до последния си дъх твърди, че човек може да се лиши от всичко, но не и от лудостта, наречена любов.