нямаш такт за нещата сам се преебаваш.
Преебавам себе си, хората, които обичаш и живота си..
Пиеш, биеш шамари на човека, който обичаш , псуваш собствената си майка, обсебен си от идеята да си щастлив, а щастието го няма.
Мечтаеш за слънчевите изгреви и хилядите целувки, но вече нищо не е същото. Приятелите ги няма. Човекът, който е всичко за теб , не иска да те чуе след последната ти грандиозна идиотщина.
Защо, когато нещата може да са прости, аз ги усложнявам ?
Защо , когато обичам...

... все тая. Съжалявам...