Айде, айде...не се прави.За да пуснеш такава тема, явно ти е трябвало да споделиш с някой...предполагам.Ах, много мразя да пиша много многоточия.
Ех...сега е най-сложната част.Какво точно да те посъветвам.Може би не искаш съвет, а само разбиране, но ще минеш и с двете, пък ако искаш ме мрази - не ми е проблем.Съпричастност и разбиране - да, съжаление - не, защото съм сигурен, че не това търсиш.Пък и съжалението е за слабите...то sucks по подразбиране.
Предполагам няма смисъл да те съветвам да си промениш мирогледа - невъзможно е.Просто...помни.Запомни грешките си и не ги повтаряй.Знам, знам - ние сме хора, имаме склонността да повтаряме грешките си, но в случая всичко зависи от теб.Каквото и да си направила, човек, който те обича, би ти простил, сигурен съм в това, а за теб остава само това да внимаваш занапред.Знам, че не можеш да промениш характера си просто ей така, но винаги може да се опиташ да подтиснеш онези лоши страни, заради които винаги стават гадни неща.
Би трябвало да си силно момиче, нали?
Отговорът ти трябва да е, без колебание, "да".В такъв случай, няма да ти е проблем да покажеш малко воля и да се контролираш.Ако ти дадат втори/пети/седемнайсети/няма значение кой шанс, този път няма да го пропилееш, нали? ^_^
Дори да не можеш да се промениш сама, то може да го направиш с помощта на хората, които обичаш.Света е прекалено...да кажем място изпълнено с трудности, за да си сама, а човека е много социално същество.Никой от нас не може без хора, на които да държи и които да обича.Това не би било живот.Имаше един английски автор, който казваше, че хората не искат толкова да са обичани, колкото да обичат.Не подлагай любовта си на съмнение каквото и да ти казват.Докато ти и човека, който обичаш го знаете, всичко е ОК.Дори той да не го знае, ти ще му го докажеш, нали? ^_^
Иска ми се да ти дам по конкретен съвет, но не мога.
Вероятно ще бъда анатемосан, заради нещата, които казах, защото съм с едва стотина поста -> не съм достатъчно авторитетен, да се бъркам в проблемите на хора, различни от "Анонимковците", но така или иначе не ми пука.Сега, след като прочете всичко със скептицизъм, опитай се да го прочетеш малко по-благоразположено.Вероятно няма да се съгласиш с някой/повечето/всичките неща, но се опитай да извадиш поука за самата себе си.По-важно е ТИ да разбереш какво е правилното, а не да направиш каквото другите ти кажат.Аз се опитвам да ти покажа пътя, но ти трябва да тръгнеш по него...след като разбереш, че трябва.
Като за финал:
Не стой пред компютъра, изливайки душата си на разни никове във форума, ние не можем да ти дадем подходящ съвет, а дори да го направим, ти трябва да направиш каквото ТИ сметнеш за правилно.Вместо това отиди при хората, на които имаш да кажеш нещо и...ами ще се сетиш на място, какво точно трябва да им кажеш.Така е и по-забавно.

Съжалявам, че се бъркам в проблемите ти.Ако тона или съдържанието на написаното не ти харесва, може спокойно да ме псуваш.Айде бързо отивай при твойте хора, псуването после.