Мерси на всички за съветите.
Нямам думи да опиша колко зле съм.
От 2 часа не съм спряла да плача, майка ми не иска вече да ме погледне и ми каза, че съм един завършен егоист. Не приема извиненията ми и казва, че вече не я интересувам.

Приятелят ми не иска да ме вижда, и ми говори ужасно гадно ... Каквото повикало, такова се обадило.. знам..
Поне намерих сили да му обясня, че никога не ми е било цел да се държа гадно, че съжалявам, че искам да е щастлив. Реших да не го притискам, да му дам време да премисли нещата.. щом не иска да ме вижда сега.. Разбрахме се да се видим след 10 дена, като обещах да помисля добре и да поправя отношението си... Това е хубаво. А лошото е, че аз за 10 дена без него ще се побъркам. 3 едвам издържам.
Още по-тъпото е, че може би съм бременна, а нямам кинти да си взема тест..
Че ми казаха да мра..

... и на мен наистина ми се мре.


Аре, ще бъдем силни. Може би..

10 дена.. баси